Вендета - (Корумпирани-№1)

Глава 11

Тереза

9 ГОДИНИ ПО-РАНО

Има един закон в света, който не е доказан в учебниците по физика, но със сигурност е доказан в световен мащаб, и той и законът за привличането - и той е, че привличаш това, към което насочиш вниманието си. Обръщайки внимание на неща, които ни правят нещастни, привличаме още повече от тях. Това гласи очевидно и за хубавите неща като здраве, повече време навън след вечерния час или понякога дори продължение на сериала, който си мислел че никога няма да подновиш. Но при мен може би всичко вървеше наобратно или поне докато Вероника не ме просветли за този глупав, но доказан вселенски закон. Макар да харесвах случайноста, то сега нямаше нищо, което да ме накара да я погледна от добрата страна. В този момент изглежда че мразя всичко. Повече дори от мисълта, че по-късно днес ще присъствам на първото си парти в малкия град. Отказвам обаче да спра да мисля за Деймън, когото твърдя, че мразя повече от всичко на света заради тъпото му държание с всеки, който не е собственото му отражение, заради ужасния поглед който ми хвърля, когато се разминаваме и супер неовладяната прическа, към която няма никакво желание да подходи с гребен. Или малко гел. И тя продължава да е толкова перфектна, както моята коса никога нямаше да бъде. И може би задето толкова мислех че го мразя, сега се намирам на същото пространство, където и той и ни делят приблизително 20 крачки. Вероника накрая щеше да се окаже права и аз отново щях да давам 5 долара на вятъра. Напомням си, че трябва да спра да се хващам на бас за такива неща, например свързани със сина на работодателката ми, когото със сигурност не трябва да идва към мен и когото аз със сигурност не трябва да поглеждам. Трябва да се правя, че чистя фермата от разпиляна слама и кал, докато слушам моята сладка музика отпреди 50 години, когато джаза и романтиката все още бяха модерни. И когато не е съществувал плейлист. Завъртам се с гръб към него сякаш не бях видяла как се насочва към мен обут в тъмните си панталони и черен суитчер и се правя, че ми е наистина интересно всичко около мен - очевидно особено калта, в която почти стъпих.

- Наистина ли ще минаваме през това?

Гласът му накара дори кокошките наблизо да започнат отново да шават. Хората са прави когато са казали, че животните усещат най-много злата енергия. Не напразно се казваше Деймън. Правя се на глуха и продължавам да си мета на едно място, но Деймън повтаря думите си и добавя едно ехо след тях, от което ми пада едната слушалка, на която така или иначе не бях пуснала музика.