Вендета - (Корумпирани-№1)

Глава 15

Тереза

СЕГА

Бях сигурна, че прекарвах твърде много време в ненужно, разконценрирано блуждаене в облаците. Най-вероятно може и да съм пропиляла цели 5 години само в правене на тази ненужна дейност. Лошото е, че това ми вредеше много повече, отколкото реално хората си мислеха. Като например често отговарях с 'да' на въпроси, които ми задаваха докато довършвах статия и не внимавах какво ме питат - сигурно имах безброй бележки в главата си с напомняне да се науча да отвръщам с 'не'. 'Да' можех да отговоря и докато бързах да преглътна хапката си, докато рисувах фея в тетрадката, дори докато си решех косата в почивките - така например обещах на новата ми колежка Нова да я насоча лично в сферата, която преди беше моя. Доколкото разбрах след това тя е отдадена работничка така че щяхме да се спогодим лесно. Но не в това ми беше цялото оплакване. Казах да на Харолд.

Казах 'да' на Харолд в най-нелепата ситуация, която можех да допусна да се случи. Намирах се в неговото жилище точно преди няколко минути с ясната представа да си отпочина и да получа онова, за което всъщност имахме точка в приятелството ни - един хубав секс със здрав презерватив, просто за всеки случай. Всичко вървеше напълно добре, докато той не съблече тениската ми и не започна настоятелно да целува врата ми по...ами възможно най-неспокосания начин. Никак не ми харесваше заигравката, която Хари ми предлагаше, но движенията в ханша му компенсираха предостатъчно за другото. И преди да ми е дошло обвинение, че спя със сина на шефа ми - за странно съвпадение ние се познавахме няколко месеца преди да стана работничка в агенцията. И връзката ни беше строго секретна, така че отлепям графата за оплаквания. Мисълта ми беше, че трябваше да се съсредоточа повече върху нещо друго в лицето на Хари, но не и очите му - защото те отчаяно започнаха да ми напомнят на тези на Деймън. Разликата във формата им беше голяма, гигантическа, но синьото в ирисата беше достатъчно светло, за да го сравня и да започна да халиоцинирам като пълна глупачка. Мразех Деймън и мразех себе си в това число, но беше неизбежно особено след скорошните ни срещи и аз го очаквах. Може би и затова приех поканата на Харолд да се срещнем така скоро, като очаквах изневиделица той да ми вземе ума и аз да започна да мисля за него. Но уви. Края на трагичната ситуация бе, че той ме попита дали искам да изляза на прословутата среща с него, която ме караше да осъществим още много отдавна. И този път не бях съсредоточена достатъчно, със сигурност не бях, защото отговорих с да. И да, опитах се да го покрия с кашлица веднага след като си спомних собственото си правило да внимавам повече, но не се получи - той вече го беше чул. И реши - о боже, защо се забърках в това - да постъпи крайно джентълменско и да спрем с каквото бяхме започнали, за да излезем на една сладка среща, както беше обещал.