Вендета - (Корумпирани-№1)

Глава 2

Тереза

СЕГА

- Адриааан! - изкрещях за пореден път, но останах без отговор. Вероятно просто ада беше слязъл на земята тази сутрин – почти нищо не вървеше по план. Захлупих сандивича си с марула и сирене, когато го видях да прелита през кухнята, за да си вземе чорапа от дивана. Реших да не мисля много за кочината, която беше в апартамента ни само за да мога да закуся без да ми си повръща. Щях да я оправя после. - Ще те убия някой ден, заклевам се. - измрънках недоволно на ухиленото му лице, което се завря в моето, за да ми даде вяла прегръдка. Тикнах неговия сандвич в гърдите му и го оставих да си сбърза реакциите, за да не го намира паднал на земята. Сбърчих нос, заради натрапчивата миризма на алкохол от него и жлъчката в гърлото ми загорча, когато преглътнах коментара и за това. Нямаше време.

Кафявите му коси ме погъделичкаха по очите преди да се отдалечи от мен и да си сипе портокалов сок в чаша за кафе.

- Снощи кога се прибра? - подхванах въпроса докато имах възможноста да го сгащя на място, но опърничавото голямо 1.85 сантиметра момче с рошава коса и тъмни очила, което макар да бе мой брат нямаше нищо общо с мен, ме остави да си гадая сама, като без да обели и думичка се изстреля от кухнята. О, не, нямаше да стане така! Хванах сандвича и го пъхнах в платнената си чанта, хвърлих я на рамо и с едно токче на крака и друго в ръката излязох от вратата, заварвайки го да отваря вратата на асансьора.

- Не смей да ме - изръмжах животински от яд, секунда преди да се вмъкна в малката, вмирисана на старец кабинка - отбягваш! - довърших и го чукнах с острата част на тока по главата, след което я наместих на стъпалото си. В очите му се четеше присмех без покритие. - Спри да ми се хилиш, глупак такъв. Вчера съм получила ново обаждане от университета. Защо плащаме обучението ти, когато ти дори не искаш да проявиш и грам желание за учене, Ади?

И бам, каква унищожителка на настоение бях!

- И при това изглеждаш наистина ужасно. - добавих само за да го намуся още повече. - Взел си окосмяването на татко.

- Дяволите да ме вземат, ако се прибера още един път в този апартамент. - измрънка и намести раздърпаната си раница на рамото. Сивия суитчър му стоеше добре особено когато беше заякнал на мускули, но лицето му продължаваше да бъде все така изпито както стоеше от година насам. Толкова го съжалявах и никога не съм мислела и една от обидите, които съм му мятала, но откакто пристигна при мен в Лос Анджелис брат ми не спираше да се занимава с възможно най-лошите "занимания". Сърцето ми се късаше дори да го призная пред себе си. Наскоро бях намерила поредните пакети скрити в шкафа на банята и сърцето ми се късаше. - И това обаждане е било с цел само да ме нарочиш. Върша си работата също толкова добре, колкото и другите ми колеги. Просто закъснявам за тъпите лекции.