Дневникът на една тийнейджърка

5 глава

Събудих се и усетих силна болка в главата си. Това било да имаш махмурлук. Отне ми минута, за да започне мозъкът ми да работи. Така, последни спомени...клуб, алкохол, Рос ми помогна.

Очевидно се намирах в неговата стая. Беше голяма, синя, с постери на коли и с всякакви модерни неща, които само един богаташ може да си позволи. Надигнах се леко, но се почувствах замаяна. Леглото му беше страшно удобно и исках пак да си легна, но трябваше да се махна оттук.

Излязох от стаята му и се намерих в една наистина огромна къща! Баща му е милионер, може да си позволи всичко. Подпирайки се на всичко, стигнах до стълбите, които бяха от мрамор. Започнах да слизам бавно и тихо, не исках никой да ме чуе.

Отне ми доста време, но все пак слязох.  Най - странното беше, че намерих Рос в кухнята. Беше все още с дрехите от снощи и си личеше, че не е спал цяла нощ. Русата му коса беше рошава повече от обикновено. Щом ме видя, остави чинията със сандвич на масата.

Поне две минути двамата просто седяхме и се гледахме. Беше толкова неловко, никой не знаеше какво да каже.

-Здравей.-промърморих аз.

-Здравей.-отвърна той и отмести поглед от мен.-Искаш ли да ядеш?

-Не съм гладна.

-Гладна си, седни. Направих го за теб.-посочи сандвича.

Нямах избор. Отидох предпазливо до масата и Рос се приближи до мен и вдигна ръка.

-Не ме наранявай!-помолих се е затворих очи в очакване на удара му.

Всеки ден в училище получавах от него шамари и реших, че сега също ще ме удари.

-Няма да те нараня. Имаш боклук в косата си.-каза той тихо и усетих пръстите му да докосват косата ми.-Ето, махнах го.

Отдъхнах си и седнах на стола. Бавно поех сандвича и отхапах. Беше с  фъстъчено масло. Рос седна срещу мен и започна да яде своя сандвич. Пълна тишина... Имах толкова много въпроси,  но ме беше страх да ги задам.

-Защо? Защо ме спаси от Люк? И защо съм тук?-попитах най - накрая.

-Защото, за разлика от мен, Люк е добър и не си играе с момичетата. Снощи просто алкохола му разбърка мозъка. Той ми е приятел, не искам да е нещастен, защото е спал с някоя, която не харесва. Пък и пищеше наистина отчаяно. Не исках да те оставям да спиш в клуба и реших да те заведа в дома си.

-Но ти знаеш къде живея. Защо не ме остави у дома?

-Какво ще кажат родителите ти ако те видят в ръцете на момче? Не исках да рискувам.

-Да...родителите ми определено щяха да са ядосани.-смотолевих и сдъвках последната хапка от сандвича.-Трябва да вървя.

Щом станах, залитнах и за моя изненада, Рос ме хвана за ръката.

-Май трябва за те закарам.-каза той.

Тръгнах към вратата, но ме спря.

-Чакай! Тези са твои.-каза и ми подаде якето и чантата. Погледнах вътре и видях, че учебника и дневника ми си бяха там.

-Благодаря.

Качихме се в невероятно скъпата му кола! По пътя често заспивах и се събуждах. Чувствах се ужасно! Всичко ме болеше, а и си напъвах мозъка, за да измисля нещо за пред баба и дядо. Рос караше спокойно, но често поглеждаш е към мен.

След време стигнахме пред дома ми. Беше тихо, всички още спяха. Разкопчах си колана и въздъхнах. Взех си нещата и отворих вратата.

-Чао.-казах тихо и излязох.

-До скоро...Хейли.-отвърна Рос и той потегли.

Леле... Той не ме нарече Холи за първи път. Не знам защо, но се усмихнах...

------------------------------

Съжалявам, че казах, че ще пусна в  петък. Просто не бях сигурна. :)