Дневникът на една тийнейджърка

26 глава

Гледах връзките на кецовете си на краката. Не исках да го поглеждам в очите. Не можех...

-Хайде. Говори.-подкани ме.

Престраших се и най-накрая вдигнах поглед към него. Гледаше ме толкова изпитателно, че ми се искаше да се смаля дотолкова, че да изчезна от земята.

-Добре. Ще ти кажа всичко. Истината е...-Буца беше заседнала в гърлото ми и имах чувството, че скоро щях да се задуша.-...дядо ми е много болен. На легло е и искам да помагам на семейството си. И сега  отивах до аптеката за лекарства. Съжалявам, че те лъгах, просто не исках да те тревожа със проблемите си.

-Сигурна ли си, че е само това?-попита ме и продължаваше да ме гледа с онзи поглед. Мразех да го лъжа!

-Да!-казах весело, въпреки че ми се щеше да плача.-Е, ъм, сега трябва да вървя. Чакат ме покупки.

-Ами довечера? Заета ли си? Да се помотаем по плажа?

-Няма да мога. Както казах, трябва да съм до дядо. Той ме най-важния човек в живота ми. Не искам да пропилявам минутите си с него!

След кратко мълчание се обади:

-Добре.-Усмихнах се.-Върви, на дядо ти му трябват лекарства.

Отново му се усмихнах в отговор и тръгнах към аптеката срещу мен. Тъкмо бях до вратата когато се обърнах и видях, че си беше отишъл. Отдъхнах си и поех по улицата надолу.

                                    ****

23:51. Отново бях в колата на Вайлет. Облечена бях в отвратителните за мен дрехи. Исках просто всичко да свърши по - бързо! След тази сделка Кет щеше да изчезне завинаги.

Спряхме.

-Добре, разбра ли какво трябва да направиш?-попита ме тя.

-Да, давай да свършваме.-промърморих.

-Така, пак ще повторя. Ето тук са парите.-каза и ми даде средно - голям черен сак.-3-те милиона са там. Ще ги  дадеш на баща ми, а той ще ти даде дрогата. След като приключите ще дойдеш до нас и ще я скриеш зад дървото в двора. Там съм изровила дупка, в която ще сложиш всичко и после ще я заровиш. Ясно?

-Не сме ли малко далече от вас?

-Не ме интересува. Ще правиш това, което ти казвам!

Не казах нищо повече и излязох.

Влязох във вече познатата ми сграда и някакъв мъж, които не познавах ме упъти.