Дневникът на една тийнейджърка

36 глава

Искаше ми се да избягам. За пореден път имах силното желание да тичам колкото се може по-бързо и да се скрия в някоя дупка, където никой не може да ме намери.

Звъннах на звънеца на Рос и звука прониза ушите ми и ме накара да изтръпна.

"Бягай, сега е моментът! Не е нужно да се измэчнаш заради някаква си тъпа оценка по музика!"-крещеше ми подсъзнанието, но се опитвах да го игнорирам. Всъщност то си беше абсолютно право за всичко, но не бях от хората, които отиват на училище без домашно и хич не им пука от това. Спомних си как един път в осми клас не си направих труда да си реша задачите за домашно по математика, защото ми се сториха прекалено трудни, но към 9 вечерта вината, че не съм се пробвала и мисълта, че ще съм без домашно на следващия ден ме изяждаше отвътре и реших да се опитам да направя нещо. Винаги си спомням този момент щом реша да бягам от задълженията си.

Рос отвори.

Бялата му тениска с нядпис "Smoking kills" прилепваше по тялото му, а косата му беше небрежно разрошена и едва устоях на желанието да не я пипна.

-Здравей.-казах и пристъпих в дома му без да чакам покана.-Рос, аз...

-Не!-прекъсна ме.-Тук си само заради задачата, която трябва да изпълним. Не искам нищо друго от теб. Говорим само по темата за музиката. Това е.

-Добре.-успях да изрека едва-едва.

Оставих раницата си на дивана и извадих една тетрадка, която оставих на масичката. След малко Рос седна до мен.

-Е, имаш ли идеи?-попита ме докато си мислех колко малко разстояние ни делеше един от друг.

-Да. Мислех си да изпеем онази песен, която ти пееше онзи ден, когато бяхме в плажната вила на родителите ти.

-Не, не мисля, че е подходяща за училище.-смотолеви.-Отивам да си взема китарата и ще ти покажа какво съм измислил.

Той стана и чух да се качва по стълбите. Бях толкова нервна, че гърлото ми умираше за малко вода, която да ме освежи и успокои. Отворих раницата си и забелязах, че шишето ми беше празно.

Станах и отидох до кошчето, което беше в началото на кухнята и пуснах бутилката. Нещо, обаче, привлече вниманието ми и ме накара да бръкна в коша и да извадя някакъв намачкан лист. Отворих го и...това беше песента "You can come to me".