Дневникът на една тийнейджърка

The girl behind the mask - 1 глава

Път... Виждах ясно табелите, на които бяха написани градовете и километрите до тях, но все имах чувството, че не знаех накъде отивам. Чувствах се в някаква бездна.

 Това не важеше за останалите. Половината спяха, а другата половина говореха по телефона и обясняваха на близките си след колко време ще пристигнат и колко се радват да ги видят.

Продължавах да гледам през прозореца преминаващите коли. Това някак ме успокояваше и ме откъсваше от мислите ми за всичко останало. 

Скоро пристигнахме на автогарата в Маями. Всички се нахвърлиха на близките си и започнаха да се прегръщат. Аз бях единствената самотна. Никой не беше дошъл да ме посрещне.

"Дом, сладък дом. "-помислих си и извадих кутията с цигари от чантата си.

Прекарах цялото си лято в лагер за рехабилитация, за да се преборя с наркотиците, алкохола и цигарите. С последното, обаче, не успях.

Запалих цигарата и усетих успокояващото й действие. Изпуших я докрай и я смачках с крака си. След това се качих в едно такси и се запътих към вкъщи.

-10 долара, моля.-каза ми шофьора като спряхме. Подадох му ги мълчаливо и излязох.-Довиждане, приятен ден.

Спрях на прага на голямата си къща. Вътре имаше всичко-басейн, фитнес, дори малък кино салон. За първи път тези неща не ме привличаха и не исках да ги имам. Не изпитах нужда от тях.

Влязох вътре и в кухнята ме посрещна майка ми-жената, която ненавиждах. Както винаги, беше облечена с костюм, който прилепваше по тялото й. Русата й коса беше вързана на безупречна опашка. В чашата си държеше чаша с кафе. Винаги пиеше такова по това време.

-Сел, ти се върна!-каза ми радостно, но знаех, че изобщо не се радва.-Как мина ваканцията ти с приятели?

Тя не знаеше къде съм била и защо. Никой не знаеше и се надявах това да си остане така.

-Добре, беше много забавно.-отвърнах й простичко. Знаех, че няма да ми задава повече въпроси, защото изобщо не се интересуваше от мен. Типично за нея.

Тя остави чашата в мивката и взе от масата някакъв лист. 

-Приета си в университета "Сидни" в Австралия!

Грабнах листа и наистина пишеше това. 

-Мамо, аз дори не съм кандидатствала там! Как е възможно?