Дневникът на една тийнейджърка

The girl behind the mask - 7 глава

-Благодаря за вечерята.-казах на Джош, който ме изпращаше до вилата ми.-И нека забравим случилото се преди малко с онзи...непознат.

Отново играех роля. Ролята на марионетката на една от най-успелите жени в Щатите. 

-Просто се притесних да не ти направи нещо. Това е. 

Не ми се вярваше много. Помнех много ясно с такъв властен и заплашителен тон произнесе думите си срещу Кай. Не разбирам защо всички си мислеха, че ме притежават?

След още няколко думи влязох вкъщи. Бях обещала на майка ми да й се обадя веднага след като започна да имам някакъв напредък. Естествено, това и сторих.

-Сел!-Вдигна ми веднага след първото позвъняване, сякаш е чакала това обаждане цял ден.-Как върви?

-Запознах се с родителите му. Мили хора са, засега.

-Супер! Спомена ли им са мен?

-Защо всичко трябва да се върти около теб?-изкрещях й изведнъж и сама се изненадах от силата на гласа си.-Не си център на вселената! И не, не съм, говорихме си за нормални ежедневни неща и се опознавахме. Не всичко е бизнес!

-Мери си думите, ясно? В гимназията беше много отворена и никога не съм имала нещо против това, но пред мен ще мълчиш!-каза ми строго, а аз стиснах телефона здраво, готова всеки момент да го запратя в стената.

-Ясно.-отвърнах, стискайки зъби.

-Така, сигурна съм, че малкото им момче вече е влюбено до уши в теб и искам връзката ви, или каквото е там, да се развие бързо. Ако това стане, а то ще стане с твоя чар, родителите му ще поискат да се срещнат с мен.-Някой сякаш й каза нещо.-Срещата ми започва, до скоро, мила.

И преди съм баламосвала други момчета, но сега беше различно. Лесно е да манипулираш когато не чувстваш нищо. Проблемът беше, че аз чувствах нещо, но не към Джош, а към Кай. И това може би щеше да попречи на плана.

****

Най-после свободен ден от университета. 

"Хей...никога не съм се чувствала по-зле. Цялото напрежение ме смазва. Майка ми, момчетата, а да не говорим и за първите изпити, които са много скоро. В гимназията всички си мислеха,  че живея в приказка,  но не е вярно. По-скоро живея в някакъв филм на ужасите. Имам чувстовото, че ти си единственото нещо, което ме разбира. Хейли беше права... Всъщност и тя много ви липсва. Липсват ми старите времена..."