Спирахме на почти всеки етаж и постоянно влизаха и излизаха хора. Стараех се да следя дали Джош все още е в асансьора, но това определено беше трудно при положение, че постоянно ме смазваха в ъгъла.
Най-накрая забелязах, че вече спираме на партера и Джош тръгва да излиза. Започнах да се бутам с останалите и успях да изляза успешно. Джош вървеше бързо, затова и аз се забързах, въпреки че беше трудно да ходя с токчета.
Настигнах го и нарочно се блъсках в него и паднах.
-О, боже, извинявай.-каза той загрижено и клекна до мен.-Добре ли си?
Хванах се за глезена и направих болезнена физиономия.
-Да, но мисля, че глезенът ми е изкълчен.-отвърнах и прехапах устна в опит да изглеждам хем наранена физически, хем съблазнителна.-Но ще се оправя.
-Можеш ли да станеш?-Той ми подаде ръка и се изправих, неуверено стъпвайки на напълно здравия си ляв крак.-Да те закарам ли до болницата?
Усмихнах се, защото той ме гледаше не само загрижено, но и по някакъв по-различен начин. Бях успяла!
-Не боли много. Сигурно ще ми мине след няколко часа. Но благодаря. Аз съм Селена.
-Джош Хендерсън. Сигурно знаеш кой съм, родителите ми са организаторите на семинара.
Той продължаваше да ме гледа по онзи начин и ме накара да се чувствам неудобно. Все пак го излъгах.
-Е, беше ми приятно Джош, но трябва да се подготвя за първия си ден в университета утре.
-В университета? И аз започвам утре. Ще бъда първа година! В кой университет ще бъдеш? Аз съм в "Сидни".
-И аз.
-Супер, значи ще се видим утре.-каза ми той и ми намигна.-Тази година ще бъде интересна.
От учтивост трябваше да му се усмихна отново и, накуцвайки, напуснах хотела.
Майка ми щеше да се гордее с мен, но аз не се гордеех със себе си. Щях да си играя с чувствата на това момче и това ме отвращаваше.
****
Тук явно никога не ставаше студено. Събудих се рано, може би към 06.30, а навън беше горещо. В Маями също беше постоянно топло, но все пак ми беше трудно да свикна тук.
Облякох си къси панталони и потник, сложих слушалките в ушите си и започнах да тичам по брега. Обичам да се поддържам във форма и тъй като беше твърде рано за фитнес-залата, това щеше да бъде сутрешната ми тренировка.
YOU ARE READING
Дневникът на една тийнейджърка
Teen FictionЖивотът на 16 годишната Хейли Греъм не е розов. Освен проблемите, които има у дома, тя също така определено не е една от най - популярните в гимназия Лаутън (Lawton High School). Най - добрият й приятел е...дневника й. Дали това ще се промени, дали...