29 глава

2.8K 168 10
                                    

Коледа мина много добре. Дядо започна да се оправя, да говори и най -хубавото беше, че знаеше коя съм.

Но дните се изнизаха бързо и дойде време за Нова година. За първи път нямаше да прекарам посрещането у дома. Щях да бъда на партито на Рос.

Облякох червена рокля и са първи път се осмелих да използвам маша на коса и се накъдрих. Като за първи път всичко се получи.

Бях готова за тръгване, но реших преди това да мина покрай дядо. Беше към 20:30 и вече баба го беше сложила да спи (все пак не може да се движи сямостоятелно).

-Хей, дядо!-каза весело и седнах до него на леглото.-След няколко часа ще има фойерверки навън и ще се чуват силно. Предупреждавам те, за да не се стряскаш.

-Къде отиваш?-попита.

-На купон. С приятели. Разбра ме за фойерверките, нали? Добре, чао. Обичам те!

Целунах го по бузата и излязох весела навън. Отначало беше предвидено да ходя с Габи, Мартин и Мия, но се оказа, че няма да имат възможност да дойдат. Габи трябвало да прави компания на майка си у дома докато баща й бил на работа, Мартин бил наказан, а Мия си навехнала китката по време на тренировка.

                                    ****

От доста далече се чуваше музика. От къщата на Рос влизаха и излизаха хора, пиеха, танцуваха... Беше пълна лудница!

Влязох и се огледах с надеждата да намеря познато лице, но не успях. Имаше толкова много хора, че дори имах чувството, че къщата скоро ще се пръсне.

С много усилия успях да намеря масата с напитките и си налях нещо. Май беше пунш. Отпих една глътка и отново очите ми зашариха из тълпата. Изведнъж най-после успях да зърна Рос в другия край на стаята и видях, че отвръща на погледа ми. След това тръгна да се качва по стълбите и аз го последвах. 

Горе имаше още хора, но бяха по-малко. Рос влезе в стаята си, а аз изкарах да се уверя, че никой не ме гледа и влязох.

Затворих вратата и си отдъхнах. Рос се доближи до мен и ме целуна нежно. Подпрях се на вратата и му отвърнах.

-Хей.-каза ми.

-Хей! Това парти е много... Какви ги говоря, аз дори не съм ходила на купони! Очевидно хората се забавляват.

Дневникът на една тийнейджъркаWhere stories live. Discover now