Дневникът на една тийнейджърка

20 глава

  Тротоарът, на който седях беше хладен и караше тялото ми да трепери. Играех си с ципа на училищната ми чанта и гледах как покрай мен минаваха с бясна скорост коли.

Не си направих труда да се прибера вкъщи и да си взема нещо. Сега имах единствено яке, телефон и няколко учебника в чантата си. Не знаех къде щях да нощувам. Та аз дори нямах пари!

Станах и се запътих към дома на единственият човек, които би ме разбрал и подслонил.

Вече беше около осем вечерта и аз пристигнах в големия двор на Рос.

Щом се доближих обаче, чух викове отвътре.

-Няма да излизаш навън!-чух мъжки крясък.-Това, че си си правил каквото искаш докато си бил сам не значи, че сега ще бъде по същия начин! Моята къща, моите правила!

-Успокой се, скъпи.-обади се някаква жена.

-Ще се успокоя когато синът ми стане човек! Човек с бъдеще, а не такъв, който пресушава всяка бутилка с алкохол в къщата!

Тръпки ме побиха от тона му.

-Може би ако вие бяхте до мен, сега нямаше да съм такъв!-чух Рос, но гласът му звучеше различно. Не беше толкова самоуверен. У дома той беше уязвим.

-Да не си посмял да говориш, момченце!-изкрещя баща му и чух чупене на предмет и удар.

Очите ми се насълзиха, не можех да понеса повече. Тръгнах отново по улицата.

Около мен всичко беше шумно, но в ума си чувах единствено разговора от преди малко. Как е възможно да се държат така с него?! Но после се сетих, че току що бях изгонена от вкъщи. Очевидно не всеки родител знае как да се отнася с детето си. 

                                    ****

Вървях без посока. Нямаше къде другаде да отида. Наслаждавах се на красивите светлини на сградите. Разходих се и по плажа с надеждата да видя Рос, но беше невъзможно да дойде.

Не знам как ми хрумна и как точно се реших, но се намерих на покрива на една сграда. Време беше да сложа край. Никога не съм си представяла, че някога ще го направя. Шестнадесет години си повтарях, че никога няма да посегна на живота си. Явно просто не съм знаела бъдещето си.

Полунощ. Градът вече беше по - тих. Надявах се всичко да мине бързо и безболезнено.