Дневникът на една тийнейджърка

The girl behind the mask - 11 глава

Безкрайно поле. Там се намирам, но нямам идея защо. Вятърът сякаш иска да ме събори и аз едва се държа на краката си. Оглеждам се безпомощно да видя някой познат, но съм сама.

-Ехо?-извиквам с всичка сила.-Къде съм?

Изведнъж чувам стъпки зад себе си и се обръщам. Много надалеч, може би на 60-80 метра седи човешка фигура и се помръдва. Не мога да различа лицето на човека, имам чувството, че виждам през замъглено стъкло.

След секунда на другия край на полето се появява абсолютно същата фигура. И двете просто седят и ме гледат, а аз не знам какво да правя.

-Избирай.-чувам много далечен глас, но съм сигурна, че не идва от онези двамата.-Бързо.

Отново започвам да се оглеждам. Времето ми изтича. Без да се замислям много, тръгвам да бягам към първата фигура. Никога не съм бързала толкова.

Вече все повече и повече я доближавам, но пак не мога да я разгадая очертанията на лицето й. Тъкмо когато си мисля, че съм успяла, изведнъж всичко изчезва. Сякаш пропадам в бездна и всичко около мен е мрак.

***

-Мисля, че успяхме да я върнем. Отново има пулс!-чух гласа на някаква жена.-Чуваш ли ме, дете?

Около мен явно се разхождаха още няколко души. Чувах и техните заглушени и притеснени разговори. Опиъах се да помръдна устни, но не се получи. Сякаш едновременно бях и не бях в тялото си.

-Не, пулсът отново намалява!-изкрещя жената.-Дайте електрошока! Бързо!

След секунда пак загубих съзнание. И не бях сигурна дали и този път ще се завърна.

***

Никога не съм чувствала клепачите си по-тежки. Сякаш някой насила не ми позволяваше да ги повдигна и да видя света около себе си. С огромни усилия успях да се преборя с тази "невидима сила", но миг след това ме заля светлина от лампите на тавана. 

Примижах и се опитах да извърна глава настрани, но не успях. Болката беше неописуема. Това веднага ме наведе на мисълта какво всъщност се е случило. Напъвах си мозъка, но сякаш в него нямаше нищо.

-Хей, Сел.-чух някого и забелязах някакво момче да се приближава към леглото ми.-Как си?

Инстинктивно се опитах да размърдам крайниците си и да се дръпна от непознатия, но бях гипсирана. Затова просто се намръщих.