Дневникът на една тийнейджърка

27 глава

Стъпките се бяха бавни, но наближаваха дървото все повече. Сърцето ми биеше учестено и не знаех как да се успокоя.

Тъкмо бях готова да стана от земята и да се покажа, но видях Вайлет да ме гледа през прозореца. Очевидно я бях събудила от сън и сега ме гледаше страшно объркано. Много се надявах да може да чете по устни.

-Баща ти.-произнесох без глас и посочих доближаващата се фигура.

В същият момент тя отвори рязко прозореца и се показа.

-Тате!-извика и тпй забърза малко крачка и вдигна глава към нея. На практика, той сеаг беше точно пред мен. Ако се обърнеше, можеше да ме види.

-Миличка, не спиш ли?-попита я той.

-Да, но ти ме събуди. На кого говереше?

-Чух шум и...си помислих, че има някой тук.

-Но няма. Влизай вътре.-подкани го.

-Добре.

След тези думи и кратка усмивка той си тръгна и влезе вътре. Отдъхнах си при затварянето на вратата. Вайлет ми хвърли още един ядосан поглед и затвори шумно прозореца.

Аз станах от земята и излязох от двора, бягайки.

****

Не се прибрах вечерта. Реших да спя на плажа и всъщност беше много приятно. След това минах покрай едно заведение, за да се преоблека в нормалните си дрехи и тръгнах към вкъщи.

Влязох, опитвайки се да изглеждам небрежна.

-Добро утро!-казах.

-Къде беше?

-При една приятелка.

-Защо не ни каза, че ще спиш при нея?-попита ме баба.

-Казах на Вивиан.-изстрелях набързо и я погледнах. Тя седеше до масата и отиваше от кафето си.-Нали така?

След още няколко погледа от моя страна най-после схвана, че трябва да подкрепи лъжата ми.

-Да. Просто забравих да ви кажа. Писа ми вчера следобед, но бях много заета и просто ми излезе от ума.

-Добре.-повярва ни татко.-Следващият път просто не забравяй да ни предупредиш.

-Е, купи ли вече подаръци?-позаинтересова се баба.

-Какво?

-Коледа е след седмица! Не си ли взела подаръци още?