Дневникът на една тийнейджърка

The girl behind the mask - 9 глава

-Изпитът ще продължи два часа. Четете внимателно въпросите, отговаряйте правилно и не се опитвайте да преписвате, защото иначе ще бъдете строго наказани.

Господин Малори не спираше да ни дава насоки вече 10 минути. Имах чувството, че двата изпитни часа ще минат преди той да е спрял да говори.

-Времето започва да тече сега.-завърши най-накрая той.-Отворете листите си. Желая ви успех.

Беше ме страх да видя какви са задачите, защото първо-не бях учила и второ-защото нещата, които учех изобщо не ме интересуваха. Икономиката не ми беше сила.

Главата ме болеше адски много от цялото напрежение. Не само заради изпита. С Кай не бях разговаряла вече от седмици. Виждах го често на плажа, но просто не знаех какво да му кажа. Както и той на мен.

Но колкото и да ми беше неприятно, следвах плана на майка си. С Джош бяхме почти неразделни. Не го бях питала дали е имал нещо общо с арестуването на Кай, но дори и да бях, знаех, че няма да бъде искрен с мен.

Изведнъж някой ме побутна с лакът. Беше Дая и видях, че ми посочва с химикала третия въпрос. Аз само вдигнах отчаяно рамене и продълих да се взирам в своя лист. За съжаление, побутването се повтори още веднъж, след това още веднъж, и още веднъж...докато накрая просто не издържах.

-Не знам, остави ме на спокойствие!-извиках без да предполагам какви може да са последствията.

Изведнъж всичките ми състуденти втренчиха погледите си в мен, но най-много ме побиха тръпки от този на господин Малори. Той стана от мястото си и намести очилата си. Имах чувството, че е някакъв робот, изглеждаше толкова безчувствен и плашещ.

-Госпожице Съмърс, предайте листа си и елате с мен.-каза ми строго. Искаше ми се да възразя, но знаех, че няма да има полза. Подчиних му се.

Ставайки от мястото си, забелязах Дая да оформя с устни думата "Съжалявам", но просто се направих, че не съм я забелязала.

***

След по-малко от петнадесет минути вече се намирах в кабинета на директора. Седях на стола точно срещу бюрото му, а той ме гледаше изпитателно. Отвърнах на погледа му.

-Загазили сте, нали знаете това?-каза ми и гласът му прокънтя в тихата стая.-Това не е гимназията, нито пък обикновен университет. Тук дори и най-малкото преписване се наказва с изключване.