Дневникът на една тийнейджърка

The girl behind the mask - Епилог

Всички казват, че е трудно да си тръгнеш. При мен не беше така. Трудно е да се сбогуваш с всичко, но след това тръгването е най-лесното нещо на света.

Напускането на Австралия също ми се струваше трудно, но всъщност се оказа доста просто. 

След като за последен път проверих дали съм си взела всички неща, излязох навън и заключих вилата. С лека въздишка се запътих към таксито, което ме чакаше, за да ме закара до летището.

-Сел!-чух някой да вика името ми.

Огледах се и забелязах в далечината Кай да тича към мен. Помолих таксиметровия шофьор да ме изчака малко и тръгнах към тичащото момче.

Скоро двамата се пресрещнахме.

-Щеше да си тръгнеш без да се сбогуваш ли?-попита ме хем тъжно, хем весело. По челото му се спускаше пот, вероятно от спинтирането преди малко.

-Мислех, че в момента си работа, не исках да те прекъсвам.

-Така е, на работа съм, но нямаше как да не дойда.-Усмивката му изведнъж изчезна.-Много ще ми липсваш.

-И ти на мен.-казах и се сгуших в него. Да, бях развълнувана за пътуването си, но много ми се искаше и Кай да е с мен. Тогава ми дойде една идея.-Хей, може би не е нужно да се разделяме.

-Какво имаш предвид?

-Ела с мен. Ще пътуваме заедно, Кай. Няма ли да бъде прекрасно?

-Това е доста изкушаващо предложение, но не мога да изоставя работата. А и семейството ми се нуждае от пари.

Двамата с него наистина бяхме пълни противоположности. Не само като характери, но и като част от обществото. Аз можех да не се трудя цял живот и пак да си живея като кралица, а той трябваше да работи цял ден само, за да осигури прехраната на семейството си.

-Знам, че ще е много странно, но мога да ти помогна. Цялото ми семейство може. Вече се сдобрих с майка си, сигурна съм, че няма да има нищо против да ти заеме малко пари. В замяна на това може пък да работиш в нейната фирма след като се върнем от пътуването.

Кай ме гледаше учудено и бях сигурна, че в момента нямаше никаква идея какво да каже. Нормално е, и аз бих реагирала по същия начин.

-Сел, искам да дойда, наистина, но не искам майка ти да се грижи за мен и семейството ми. А и дори и да се съгласи да ми даде пари и след това да й се отплатя като работя за нея, това няма как да стане. Не разбирам от икономика, бизнес, сделки или каквото там прави. Бива ме единствено в плуването и играта на ръгби.

Замислих се.

-Ще те обучат. Всъщност, решението си е изцяло твое, няма да те насилвам, не е нужно задължително да работиш във фирмата.-Хванах го за ръката.-Просто искам да си с мен на това пътуване, както и след това.

-Бих отишъл на края на света за теб. 

-Тогава?-казах и го погледнах в очакване.

-Тогава...си мисля, че не бива да заминаваш...-В началото приех всичко насериозно, но все пак го изчаках да довърши изречението си.-...днес. Ще ми е нужно малко време, за да се приготвя.

Не мисля, че скоро бях крещяла толкова много като сега. Хвърлих се на раменете му от радост и той ме завъртя във въздуха весело.

Всичко се нареждаше!

*****
Хей,
Последният път, когато писах в теб, бях разстроена. И то много. Мислех, че животът ми никога няма да се промени към добро. Но сгреших. Хората са прави, че след всеки дъжд изгрява слънце. При мен се случи точно така. Въпреки многото предизвикателства, които животът ми поднесе, аз издържах и сега се чувствам повече от щастлива.

В момента се намирам в самолета, напът за Токио, където е моята първа спирка от околоветското ми пътешествие. Вълнувам се, наистина. Кай е до мен и спи дълбоко, а аз вътрешно пищя от радост.

За тези 18 години, които имах, чак сега осъзнах нещо - струва си да се живее!

Оставих дневника настрана след това и се загледах през прозореца, защото вече наближавахме Токио и исках да видя всяка част от него.

--------------
Това е окончателният край! Бих искала да ви кажа много неща сега, но понеже са наистина МНОГО, ще кача специална глава с благодарности!

Обичам ви! Мнения за финала? ♡