Дневникът на една тийнейджърка

32 глава

Събудих се от болезнената мисъл за вчера. Погледнах телефона си, но отново нямаше никакъв отговор от Рос. Ядосан ми е и има правото да ми бъде. Аз го нараних жестоко!

Станах и отворих вратата на терасата си, защото в стаята ми беше ужасно задушно. Все пак няма как въздухът да остане чист след като в едно помещение се намират четирима човека. Габи спеше почти на края на леглото ми, Мия се беше разположила на леглото на Ема, а Мартин хъркаше на земята. Снощи ми беше много забавно с тях!

Отидох в банята и се измих. Щом се върнах в стаята си всички вече бяха започнали да се разбуждат. Е, всички освен Габи... Тя си спеше като пън!

Както и да е, успяхме да я събудим и им предложих да ги изпратя до тях. Първо минахме покрай дома на Мия и я оставихме. После отидохме в блока на Мартин и Габи. Щом той затвори вратата на апартамента си, се обърнах към Габи.

-Може ли да се кача у вас за малко?-попитах я.

-Защо?

Не й отговорих, а просто отворих раницата си и тя видя дрехите и перуката.

-Ще се правиш на Кейт ли?!

-Кет.-поправихя я.-И да. За последен път, отивам да кажа истината на Иън. Моля те, искам само да се преоблека.

Тя въздъхна и се качихме горе. Преоблякох се за по-малко от 5 минути, благодарих на Габи и си тръгнах.

****

"Добре, можеш да го направиш!"-повтаряше ми подсъзнанието, но не бях много убедена дали да му вярвам.

Бях се обадила на Иън и щяхме да се срещнем в онази стая за сделки. Той, естествено, прие. Докоснах дръжката на вратата и цялото ми тяло потрепера.

Влязох и го видях да седи спокойно на стола. Стана и ми се усмихна.

-Здравей, Кет.-поздрави ме.

-Моля те, не ме наричай така.

-Защо? Та това е името ти.

Преди да дойда си обещах да не увъртам, а да му кажа истината направо...колкото и да боли.

-Не, всъщнот не е. Казах ти, че не ме познаваш и говорех сериозно, защото аз не съм момичето, за което ме смяташ. Наистина!

-Не те разбирам.

-Аз не съм Кет Адамс.-казах и махнах перуката си. Лицето му замръзна от изненада.-Казвам се Хейли Греъм. Не съм наркоманка, не съм уверена, не съм и приятелка на Сали, която всъщност има друго име. Всичко беше една измама и трябваше да се съглася да направя тази глупост, защото се боях! Аз съм просто едно обикновено момиче от гимназията, което се страхува, че някой може да разкрие тайната му и се съгласява да върши простотии, защото си мисли, че това е най-доброто решение.

Прочистих гърлото си и продължих да говоря, въпреки че ми се искаше да се махна оттук.

-Наистина съжалявам много, че те заблудих. Няма да си простя за това, повярвай ми! Ти си добро момче, заслужаваш някоя по-добра от мен.-Добилжих се до него и го докоснах.-Надявам се някой ден да ми простиш.

Изглеждаше безмълвен и не очаквах да ми отговори. Излязох навън без да казвам нищо повече. Реакцията на Иън беше напълно нормална. Няма как да реаргираш по друг начин когато разбереш, че човекът, в който си влюбен, се оказва съвсем друга личност.

                                 ****

Ваканцията свърши... Време беше да се връщам в училище, а това изобщо не ми беше мечта.

Домъкнах се до сградата и влязох. Не бях посещавала това място от миналата година, което не е много време, защото годината започна преди няколко дни. Но въпреки това училището не се беше променило. Както винаги, беше шумно и отвратително!

Влязох в кабинета по английски и седнах на мястото си. Оказах се зад Мия, която ми се усмихна приветливо.

Веднага след мен влезе и учителят ни и застана до бюрото си.

-Добро утро, надявам се да сте имали хубава ваканция.-поздрави ни.
"Да, направо прекрасна, няма що."-казах си наум.

-Сега ще събера родителските ви декларации, моля да ги извадите.

Потупах Мия по рамото и тя се обърна.

-За какво говори той?-попитах я шепнешком.

-Декларациите за екскурзията до Мексико.-отвърна ми.-Днес трябва да ги предадем.

О, по дяволите! Толкова много неща ми се случиха, че напълно забравих за декларацията!

Учителят стигна до мен и ме изгледа в очакване.

-Може ли да я донеса утре?-помолих го.

Той въздъхна отегчено.

-Добре, но това да не се повтаря повече.

Часът мина и излязох в коридора. Започнах да се оглеждам за Рос, но не успях да огледам по-добре, защото до мен дойде Габи.

-Казвай!-каза ми настоятелно.-Как мина вчера? Каза ли му истината?!

-Добро утро и на теб, радвам се да те видя.

-Хейли, сериозна съм. Разкажи ми.

-Говорих с него. Казах му всичко и със сигурност ми е бесен.

-Ами Рос?

В този миг някой мина бързо покрай мен без да ми обръща внимание и видях, че това е той. Видях как отива до другия край на коридора и прегръща Селена.

Извърнах поглед и погледнах Габи.

-Загубих го завинаги...