Дневникът на една тийнейджърка

18 глава

Седях на масата вкъщи. Около мен бяха баща ми, Вивиан, Кейлъб и Ема. Побутвах граха в чинията си, които беше сготвен от Вивиан. Така и не го опитах.

-Харесва ли ти, Хейли?-попита ме Вивиан, която седеше срещу мен на масата.

-Не съм гладна.-отвърнах. Погледнах към всички останали, които ядяха с апетит.-Вижте, добре съм, не е нужно да стоите тук с мен. Можете да си ходите.

-Че къде има да ходим?-засмя се татко.-Все пак вече живеем тук.

Изплюх студеният чай в чашата си.

-Какво? Как така?!

-Баба ти не ти ли каза? След като се случи инцидента с дядо ти, тя ми се обади и каза да дойдем тук и да те чакаме, ако се появиш. Като я попитах дали можем да останем, тя каза, че винаги сме добре дошли тук и можем да се настаним.-обясни ми той, а аз седях с отворена уста. Баба определено не е била добре онзи миг.

-Тоест...вие ще живеете тук?-попитах най - накрая. Просто не си представях да живея под един покрив с тях.

-Да. Ще бъде много забавно!-обади се Кейлъб. Това беше първият път, в които го чувах да говори.

-Аз ще съм с Вивиан в стаята за гости, Кейлъб иска да бъде в работното ателие на дядо ти, а с Ема, дано не възразяваш, ще си делите твоята стая.

Напълно изгубих контрол!

-Не стига, че идвате в дома ми, но на всичкото отгоре трябва да си деля стаята с някой друг? Как може да сте толкова нахални?! Поне да ме бяхте попитали!-разкрещях се и станах от стола.

-Миличка, успокой се.-опита се да ме успокой Вивиан, но не се получи.-Мислехме, че знаеш.

-Не знаех, но дори и да знаех, пак нямаше да скачам от радост.

След тези думи се качих горе.

Влязох в стаята си. Не знам как днес не съм забелязала розовия сак на Ема. Била съм твърде притеснена за дядо.

Винаги съм смятала стаята си за мой собствен свят. Където мога да изглеждам като себе си, да се държа като себе си, да бъда себе си. Да деля този свой малък свят с друг човек ми се струваше нереално.

                                    ****

Седях по пижама на леглото си и пишех в дневника си. Толкова бях задълбочена, че не забелязах Ема да седи до вратата ми с кукла в ръка. Гледаше ме толкова невинно. Дали не се страхуваше от мен?