Дневникът на една тийнейджърка

21 глава

Събудих се от алармата. Отне ми малко време да осъзная къде съм и я изключих. До мен Габи все още не помръдваше.

-Габи!-казах и я бутнах по рамото. Нямаше никаква реакция.-Габи, време е за ставане!

Очевидно не беше от ранобудните хора. След още няколко бутания и викания, най- после се размърда.

-Ъъх! Искам да спя.-измънка и се зави през глава.

-Ставай!-казах и издърпах завивката на земята, при което тя се надигна ядосано.

Тръгнахме да оправяме стаята и дойде време за избора на тоалет. Габи облече дънки, черна блуза и кецове Adidas. Аз имах само изпотените си и миризливи дрехи от вчера.

-Супер си.-казах.

-Благодаря, но ще ти дам нещо. Тези дрехи са ти от вчера.

Извади от гардероба си една синя тениска и ми я даде. Признавам си, седеше ми доста добре.

Родителите й бяха излезли и спокойно си направихме закуска. Оставайки чинията обаче, видях, че щяхме да закъснеем за час. Забелязала бях, че тя често не идваше навреме. Явно си е малко мързеливичка.

Излязохме от апартамента, но се спряхме на първия етаж и Габи почука на една врата.

-Хайде, ще остарея докато те чакам!-изкрещя.

-Какво правим тук?-попитах, но не получих отговор, защото вратата се отвори.

Отвътре излезе едно слабо момче, малко по-високо от мен. Имаше къса тъмна коса. Определено не беше едно от най- привлекателните момчета, които съм виждала, но пък изглеждаше мил. Е...към мен.

-Идвам, стига си викала като куку!-каза, заключвайки вратата.

-Мартин, запознай се с Хейли - тя е новата ми приятелка. Хейли, запознай се с най - досадния и най - тъпия човек на планетата - Мартин.-запозна ни Габи по доста комичен начин.-И те предупреждавам, че ако искаш да му бъдеш приятелка, трябва да си купиш пистолет и да се научиш да стреляш.

-Май не се разбирате много добре.-добавих.

-Просто се базикаме един с друг. Като куче и котка сме.-обади се Мартин.-А сега да тръгваме.

По пътя двамата постоянно се заяждаха един с друг и ми беше много забавно да ги гледам.