Дневникът на една тийнейджърка

The girl behind the mask - 3 глава

Чувах звуци. Разговори. Някой ми правеше сърдечен масаж и дишане уста в уста. Устните на този човек бяха меки. Нямах достатъчно сили да отворя очи.

-Хайде, по дяволите.-мърмореше "човека" и продължаваше.-Събуди се.

Изведнъж сякаш силите ми отново се върнаха и водата, с която се бях нагълтала излезе през устата ми и се надигнах панически. Около мен се беше събрала цяла тълпа от хора.

-Тя е добре. Отивайте си.-каза някой от тълпата и всчки се разпръснаха. 

Пред мен остана само "човека". Държеше ръката ми и дишаше тежко. Очевидно беше спасителят, защото носеше от онези червени панталони. Момчето беше много по-високо от мен с медена коса, която беше разрошена и мокра от всичко случило се.

-Добре ли си?-попита ме.

Поклатих глава. Не можех да говоря, бях задъхана, но не бях сигурна дали беше от давенето или от него.

Изведнъж ме обзе странното чувство, че трябва да се махна оттук. Да избягам далече от него и от всички останали. Не знаех какво ми ставаше, просто не исках да говоря с никого.

Станах и се отърсих от пясъка, полепнал по тялото ми, и направих една крачка, но онзи ме спря.

-Трябва да те прегледа лекар, ще те закарам в болницата.-каза ми и ме задърпа, но аз се отскупнах от него.

-Няма нужда, добре съм.

От американския ми акцент доста ясно се разбра, че не съм оттук и това, че съм нова в града можеше да го накара още повече да ме закара до болницата или поне да ме придружи до вкъщи, за да не се объркам.

-Все пак трябва да те види специалист.

-Казах, че съм добре!-изкрещях в лицето му.-Нямам нужда от лекар, нито от някой друг! Остави ме сама!

Без да казвам нищо повече, побягнах към вилата си. Какво ми ставаше, защо се държах като идиот? Хем исках някого до себе си, хем отблъсквах всички, които искаха да ми помогнат. Не знаех какво искам.

Веднага щом влязох, заключих и спуснах всички щори и пердета. Къщата стана съвсем тъмна и това ме успокои донякъде, въпреки че ръцете ми все още леко потреперваха от време навреме. 

Чувствах се страшно гузно. Момчето ми спаси живота, а аз му се разкрещях за нищо. Може би просто не съм свикнала някой да го е грижа за мен.