Дневникът на една тийнейджърка

The girl behind the mask - 5 глава

Хей...защо всичко трябва да е толкова трудно? Защо трябва да правя това, което не желая? Нямам отговор на тези въпроси. И честно казано, не искам да разбирам, защото ме е страх. Тази вечер трябва да сваля Джош и той да ми падне в краката. Коя майка би накарала детето си да върши такива неща? Моята, естествено. Понякога забравям, че съм дъщеря на Сатаната.

Въздъхнах и оставих дневника настрана. За втори път ми беше от помощ, но щом се сетих, че трябва да направя всичко това, което описах, се почувствах зле отново.

От доста далече се чуваше музика, което значеше, че партито беше започнало, затова се заех с подготовката. Облякох бял топ и дълга розова пола от приятна материя и на главата си сложих венче от цветя. Гримът ми не беше много силен, все пак това беше плажно парти и не исках да прекалявам.

Бавно, без да бързам, се дотътрих до мястото. Беше пълно с танцуващи и крещящи хора, чиито мозък вече определено не работеше нормално заради надвишеното количество алкохол. Направих се, че се забавлявам и се усмихвах на всички, въпреки че дори не ги познавах.

-Сел!-извика ми някой и забелязах идващата към мен Дая.-Много яко парти, нали?

Само поклатих глава и измърморих едно "Мхм". 

-Хайде, забавлявай се!-каза и ми подаде чашата.

Поех я и изпих течността до дъно. За моя голяма изненада, оказа се пунш, а не алкохол. След секунди до нас дойде едно момче, което буквално завлече Дая на дансинга и аз останах сама.

Заоглеждах се за Джош, но винаги го виждах в компанията на други момичета и ми беше неудобно да отида при него. Най-вече защото въобще не го харесвах по онзи начин.

Времето минаваше, а на мен така и не ми се даваше възможност да говоря с него. Даже вече се замислях дали да не си отида у дома и да се наспя като хората за утрешния ден. 

Скоро осъзнах, че това с Джош няма как да стане тази вечер и реших да си тръгвам, но вече съвсем към края на "парти-зоната", ме спря Кай.

-Хей, поканен си на партито?-попитах го.

-Не. Шефът ми ме изпрати да наглеждам обстановката, да не би някой да тръгне да се дави. Не съм по купоните и определено не ми е приятно да съм някъде, където не познавам никого.