Дневникът на една тийнейджърка

2 глава

  Скоро се събудих. Намирах се в една малка бяла стая. Дали това беше училището ми или ада...? Губех и в двата случая. До стената имаше бюро, на което бяха разхвърляни някакви листи, а до него се намираше шкаф с някакви шишета в него. Лежах на една кушетка. Все още зрението ми беше замъглено, но започна да се оправя. Държах торбичка с лед на главата си.

Скоро чух весел женски глас. Беше на единствения приятен човек в училище - лекарката Дарийн. Често идвах тук заради физическите нападки от Селена и Рос- гаджето й.

-Хеей, някой се е събудил!-рече усмихнатата доктор Дарийн.

-Какво ми има?-опитах се да стана, но тя ме бутна. Започнах да си припомням последните мигове, в които бях в съзнание.

-Добре си. Просто по физическо стана малък инцидент. Селена те е ударила с волейболна топка. Дори самата тя те доведе до тук. Беше толкова разстроена.   

Селена е била разстроена? Определено е ходила на уроци по актьорство.

-Ъъх!-главата ме болеше ужасно.

-Може да си малко замаяна, но ще ти мине. Оу, и Вайлет ти донесе това. Каза, че е твое.-каза тя и ми подаде дневника.

Вайлет е най - добрата приятелка на Селена.

Надикнах се и поех дневника. Толкова се радвах, че е при мен. Разтворих го, за са му се насладя, но видях думата ЗАГУБЕНЯЧКА на почти всички страници. Поредният номер на Селена и останалите... Очите ми се насълзиха, но не заради думата, с която ме наричаха всеки ден, а заради факта че омърсиха най - скъпото ми нещо.

-Добре ли си?-попита Дарийн.

-Да...-излъгах аз и без да питам излязох от кабинета й.

Щом излязох, всички започнаха да ме зяпат и да си шушукат. Естествено че са разбрали... това е най - големия клюкарник на света. Прегърнах дневника и сведох поглед. Чуваше се смях отвсякъде. Забелязах към мен да идват Селена и Вайлет.

-Оо, как си Холи? Не исках да те ударя нарочно.-каза лигаво Селена.

-Да, а приятелката ти не искаше нарочно да ми надраска дневника, така ли?-казах през зъби и една сълза потече от окото ми.

-Не плачи Холи, ще ти се размаже грима. О, чакай... Ти не носиш грим!-обади се и Вайлет и двете се разсмяха по кифленския си начин. С тях се разсмяха още по - силно и останалите в коридора. Реших да си тръгна, но двете ме спряха. -Хей, никъде няма да ходиш!

-Пуснете ме!-изкрещях силно и ги избутах. Побягна към изхода, но се натъкнах на Рос.

-Хей Холи...-опита се да изрече той, но го прекъснах.

-Не! Махай се! Всички вървете по дяволите!- извиках още по - силно и побягнах към вкъщи.

-------------------------------

Включих и Рос Линч в историята. Съжалявам, ако някой не го харесва, просто съм му голям фен и исках да участва. :) Кажете си мнението за частта!