43 глава

2.7K 178 11
                                    

Прибрах всички неща в куфара си и го затворих с пъшкане. Не беше много голям, но просто дрехите ми бяха разхвърляни и едва се побираха вътре.

-Аз съм готова.-предупредих Габи и Мия, който също се "бореха" с куфарите си.

-Да, и аз.-отвърна Габи след малко и седна изморена на леглото си. Беше успяла да се справи.-Ще слизаме ли?

Взех телефона си от нощното шкафче и видях, че часът беше 08:43. Трябваше да се съберем долу пред автобуса в 09:00 затова нямаше защо да бързаме. Е, поне аз.

-Рано е, но вие, ако искате, слизайте.-казах и станах.-Аз ще дойда по-късно. Имам работа.

-Рос ли?-Погледнах Мия въпросително.-Чух някои неща за случката в магазинчето вчера.

Само й се усмихнах и й хвърлих един поглед, след което излязох и изчаках асансьора, за да стигна по-бързо до етажа на Рос.

След около две минути пристигнах благополучно. Тъкмо щях да чукам на вратата, когато се отвори и Люк едва не се блъсна в мен.

-Съжалявам.-извини се той и дръпна куфара си.-Оставям те насаме с него.

Преди да успея да му кажа нещо, той се запъти към асансьора.

Подпрях се на рамката на вратата и се загледах в Рос. Той не ме виждаше, защото беше с гръб към мен и говореше по телефона.

-Вижте какво, това си е моят живот и така съм решил! Направил съм своя избор и това е!-каза ядосано той и затвори. Стана ми ясно, че е говорил с родителите си. Веднага след като прибра телефона в джоба си, се обърна и ме видя.-Здравей.

-Здравей.-отвърнах.-Каза ли им?

-Да. За Селена, за теб и за още едно нещо.

-Какво е то?

-Нищо важно.

Криеше нещо от мен, но не бях дошла да го разпитвам за това. Искаше ми се да знам много по-важни отговори.

-Е...-Оттласнах се от вратата и я затворих. Започнах да се доближавам към него предпазливо.-...Ти каза, че днес ще говорим за нас. Съжалявам, не знам как трябва да започна този разговор, но... Какви сме ние?

Вместо да ми отговори, той отиде до разхвърляното си легло и взе онова черно яке, което за известно време беше мое. Доближи се до мен и го наметна на гърба ми, въпреки горещото време.

Дневникът на една тийнейджъркаWhere stories live. Discover now