Love, gun and other drugs

The last time

- Тя е болна от рак. Също като теб.
- Уау, колко много неща можеш да научиш за някой от интернет.
- Ами..не е само от нета.
- Том какво си направил?
- Може би съм платил на едни хора да отидат до Австралия и да проверят всичко това.
- Какви са тези хора?
- Е стига ме разпитва! Нали искаше да ти помогна.
- Да, но не да плащаш на някой. Какво поискаха от теб?
- Защо трябва да искат нещо?
- Така се работи в този бизнес! Ако помолиш нещо някой, после трябва да му върнеш "услугата".
- Оу, ами аз не знам. - седна на един стол до моето легло.
- После ще говорим за това. - той не отговори нищо. - Ще отидеш ли до Австралия да накараш майка му да дойде.
- Тя му е майка! Няма да нужно да я карам.
- Знам ли. - погледна ме ядосано.

Чу се бебешки плач.
- Спокойно миличка, мама е тук. Искаш да ядеш а?
Ъм, Том може ли поне да се обърнеш за малко? - изведнъж погледна стреснато и бързо се обърна. Сложих Дея, така че да мога да я нахраня, взех одеалото й и ни завих, така че да не се вижда нищо, което не искам.
- Готова съм.
- Толкова ти отива!
- Какво?
- Това да си майка. Изглеждаш прекрасно. - този момент бе прекъснат от плача на Дея.
- Какво има слънце? Защо не искаш да ядеш? - погледнах към гърдите си.
- Не това не е възможно!
- Какво има?
- Кармата ми спря! Сега как ще я нахраня?! - сълзите закапаха по лицето ми.
- Спокойно сега ще извикам лекаря.

Том излезна. Оправих си блузата и сутиена.
- Дея, не плачи слънце. Мама я боли още повече така. Баща ти много ми липсва скъпа. Сега щеше да те гушне и ти сладко щеше да заспиш в него. - тя спря да плаче, явно й е приятно да слуша за него.

- Кари, какво става? - Дан влезна заедно с Том.
- Ами мисля, че кармата ми спря.
- Точно това се надявах да избегнем.
- Какво имаш предвид? Не те разбирам.
- От стреса и напрежението, кармата ти спира. Може да я..
- Знам, но няма да й давам изкуствени неща. Тя още е много малка.
- Но все пак..
- Не! Какво трябва да направя, за да си върна кармата?
- Ами ще пиеш едни лекарства, но те действат обратно на лекарствата за левкимията. Шансът да се излекуваш, може би няма да го има.
- Има шанс да се оправиш? - Том повиши леко тона си.
- Да щях да ви кажа, но се случиха много неща.
- Какво ще правиш? - Дан забеляза накъде отиват нещата и се намеси.
- Ами ще направя всичко, за да е добре детенцето ми.
- Кари, такъв шанс не се изпуска.
- Стига Том, решението е изцяло мое. Аз ще се оправя. - накрая гласът ми се снижи.