Love, gun and other drugs

Част 7

Събудих се през ноща, отново имаше буря. Пфф. Завъртях се с гръб към Кейдън. Той ме усети и ме приближи към него. Усмивка се изписа на лицето ми. За първи път от седмици се чувствах толкова щастлива.

Не знам колко часа сме спали, но не ми се ставаше.

- Слънце, ставай. - подкани ме, но аз реших да се правя на заспала.

- Хайде! - той махна завивката от мен, но аз отново не помръднах. Хахах, колко ми беше лесно да го дразня!

Тогава усетих върху себе си, неговото тяло. Настръхнах от допира на кожата му до моята.

Отворих очи и погледите ни се срещанаха. Не мога да спра да гледам тези кристално сини очи.

Той се усмихна и ме целуна страстно. Както никога до сега. Повявиха се фоерверки. Сякаш съм на седмото небе, че и по - нагоре. 

Излезнах да тичам. Както всяка сутрин. Все пак трябва да подържам форма. Но този път беше различно.

Тичах вече 30 минути и изведнъж усетих силна болка в гърдите. Не можех да си поема въздух. Помислих си, че може да съм се изморила. Спрях се, за да си поема въздух, но не успявах. Знаех, че Кейдън е наблизо и може да дойде. Реших да му звънна.

- Ало, слънце. Липсвам ли ти вече!

- П-помощ.

- Кер, какво става?

- Н-не мога да-а дишам.

-Къде си? Алооо?!

Не знам какво се случваше с мен. Изгубих съзнание и последното, което видях бе светлината от една кола, която се приближава към мен. Усетих силен удар в крака и после паднах на земята.

Гледната точка на Кейдън

До преди малко тя беше добре, беше при мен, в моите ръце, в моята прегръдка. Сега тя лежи на земята в безсъзнание. По лицето й  имаше дръскотини. Беше бледа. Имаше синини по цялото тяло.

Мисля, че този път я губех. Сложих тялото й в скута си и не можех да откъсна поглед от нея.

Извиках линейка. Когато я откараха видях мъжа, който я беше блъснал, той си тръгваше. Как може да има толкова нагли хора. Мразех го от дъното на душата си. Щях да му потърся сметка и то веднага.

- Хей ти! Как можа да я блъснеш? - щом стигнах до него. Запопнах да го бутам назад. - Тя може да умре и то заради теб. Нямаш ли капка вина?

- Я се разкарай! Аз ли съм виновен, че тя беше посредата на улицата? Да е внимавала!

- Ах, ти копеле! - ударих го силно и той падна на земята. Продължих да го удрям, докато няколко човека не ни разтърваха. Когато се изправи дойде до мен и ме удари в лицето и в корема.

- Не беше нужно да се правиш на герой пред малката КУЧКА! Глупак!

- Ще ти отмъстя! Копеле, ще си платиш! - бях толкова ядосан. Исках да го гледам как страда, как го боли.

Отидох в болницата и седнах пред операционната. Чаках да дойде някой лекар да ми обясни как е тя.

След около два дълги и омразни часа, един лекар дойде до мен и ми каза, че се е задушила преди да я блъснат. Но как така, тя беше здрава.

- Вие какъв сте на пострадалата?

- Аз съм гаджето й! - беше си истина, аз я обичах, въпреки, че няма да си го призная.

- Добре тогава. Трябва да попълните някои документи за прием в болницата.

Изведнъж една сестра извика лекаря и му каза, че пулса й намалява. Доближих се до вратата, която оставиха отворена и се вгледах в лицето й. То бе толкова слабо и бледо. Нямаше я вече тази лъчезарна усмивка.

- Губим я! - извика един от лекарите.

Вече не чувах и не осъзнавах как машината, която показва ритъма на сърцето й, показва как тя умира.