Love, gun and other drugs

Част 10

Тъкмо пресичахме улицата, за да вземем сладолед. Държах я за ръка и преплетох пръсти в нейните. Бях много щастлив с нея. Тя имаше някаква власт над мен. Гледах да не изглеждам притеснен пред нея. Тя очевидно ме познава вече много добре. 
Тъкмо щяхме да поръчаме сладоледа, когато го видях. Толкова се ядосах. Стиснах ръката на Кари. Тя проследи погледа ми и затегна челюста си щом видя мъжа пред нас. Явно го познаваше, но откъде?
- Здравей синко! - исках да му изтрия мазната усмивка от лицето.
- Синко??
- Какво правиш тук? Пак ли някоя курва забърсваш?
- Какво, човек вече не може да се разхожда ли?
- Ти мразиш разходките!
- Вие откъде се познавете?
- Това не те интересува! - добре тя откъде го познава. И защо му е ядосана.
- Това момиче не е за теб синко!
- Вече не съм ти син! Изгуби го онази вечер! И хората се променят, ти трябва да го знаеш най- добре!
- Ще съжаляваш, че си със сина ми!
- Ти не можеш да ми кажеш с коя искам да бъда! Вече нямаш власт над мен! Или пак ще изпратиш някоя мутра да ме следи! Писна ми от теб, вече не мога да те гледам!
Той ме изгледа кръвнишки. Но аз му отвърнах със същия поглед.
- Вие ми обещахте, че повече няма да се занимавате с мен! - тя май не познава на какво е способен той!
- Хей малката, не забравяй какво те предопредих! Ако си около сина ми и той може да пострада и то заради теб!
- Ако държите на него колкото казвате, няма да позволите да ги пипнат и с пръст!

Кари ме дръпна да си ходим. Върнахме се на плажа. Никой от нас не искаше да проговори пред другите. И двамата искахме да си тръгнем и да си разясним някои неща. Казахме на останалите, че сме изморени и те разбира се не ни повярваха, но не ми пукаше.
Качихме се в колата и отидохме у нас. 

Разбрахме се, че там ще си обясним всичко.
- Защо не ми каза, че това е баща ти? - тонът й бе спокоен.
- А ти от къде го познаваш? - опитвах се да не викам.
Ти погледна надолу и се натъжи.
- Какво има?
- Нищо...аз просто, го мразя!
- Защо?
- Той уби родителите ми пред мен!
Знаех, че е способен на това, но защо точно тя!
- Аз..съжелявам!
- Няма проблем! Обещала съм си, че ще му отмъстя!
- Оо в това мога да ти помогна!
- Защо? Той ти е баща!
- Защото...заради него майка ми умря! Тя беше страхотна жена! Толкова много я обичам!
- Той какво е напривил?
- Въпроса е какво не е! Занимава се с наркотици. Дължеше много пари и трябваше да ги върне. Но той не го направи. Един ден в дома ни дойдоха двама мъже. Баща ми го нямаше. Както винаги, бях на 7 майка ми ми каза да се скрия. Аз го направих. Когато мъжете влезнаха, я застреляха. Тя падна пред очите ми. Гледах как умира! Чувах я как вика, но после ми казаха че я е умряла веднага и че аз съм викал. Още тогава знаех, че е заради баща ми.  Той нищо не направи това да не се случва! От тогава не го понасям. Щом влезнах в гимназията заживях отделно.
Видях сълзи в очите й. Знаех, че много й се насъбра.
- Аз съм с теб! Понякога хората имат нужда просто да поплачат!
Тя ме прегърна силно. Колкото й да ме болеше, нямаше да се разплача.
- Обичам те!
Тя ме погледна през насълзените си очи. И ме целуна. Усните й бяха топли и меки. Усещах как бие сърцето й, чувах дишането й и споделях болката й.