Love, gun and other drugs

Принцеса Дея...

Издърпах Кейдън. Той отиде при Кари и я прегърна. Тя го целуна, а аз за секунда исках да се хвърля от скалата. Но не го направих.

Кейдън

Жив съм, за бога жив съм! Том ме спаси. Знам, че е влюбен в Кари и можеше лесно да се отърве от мен. Не мислех, че ще ме спаси, но се радвам, че го направи. Веднага щом отново усетих земята под краката си, се затичах към Кари и прегърнах.

- Кари, любов моя обичам те! - тя стоеше на колене на земята и плачеше. - Тук съм, спокойно. Никога няма да те изоставя! - целунах я нежно. Веднага след тази целувка забравих, че й бях ядосан за думите,които каза, че вече не ме обича и че ще тръгне с Гейбриел. За миг й повярвах. Но знам че всичко беше лъжа.
- Кейдън...аз... - изведнъж извика и се присви от две. Държеше корема си.
- Кейдъннн...бебето.. - извика още веднъж след което просто падна на земята.
- Кари..Кари събуди се...мила.. - какво стана?
- Кейдън да я заведем в болница. - каза Майк.
- Добре..ъм...секунда... - сълзи се стичаха по лицето ми.

Звъннах на баща ми да дойде с хеликоптера си веднага.
След малко качихме Кари и тръгнахме към най - близката болница. Тя едва дишаше. Какво се случва?

- Не може ли по - бързо! - вече бях ядосан.
- Кари, дръж се моля те! Заради мен и заради бебето! Моля те! - държах ръката й и се надявах всичко да е наред.
- Кари, ще се оправиш ти си силна! - Том хвана другата й ръка и я целуна по бузата.

Защо го направи? С Кари сме заедно, чакаме дете. Той какво си мисли, че ще стане.

- Спокойно, просто и мен ме грижа за нея! - Том ме погледна. Дано казва истината...иначе..

Вече бяхме в болницата. Пренесох Кари на ръце и я вкараха в интензивното. Дано всичко е наред!
Майк звънна на останалите и им обясни какво се случи.

..............

Вече три часа никой нищо не ни казва. Седях на земята и гледах в една точка. За нищо не ми пукаше. За нищо освен за нея! Тя е моят живот! Тя ме промени, тя е причината да живея. Никой друг не може да я замени! Никой! Начина по който се усмихва, начина по който се държи. Всичките ни спомени. Добри и лоши. Всяка прегръдка, всяка целувка. Всичко, което е тя. Обичам я! Повече от всичко и всички на света.

След този размисъл, ако тя не се оправи, аз не знам какво ще правя. Не мисля, че ще мога да живея. Да живея без нея.

..................

- Състоянието й е критично. Трябваше да извадим бебето, защото имаше опасност за живота и на двама им. Лошата новина е, че все още я има тази опасност. Това е всичко, което мога да ви кажа.

Всички бяхме там, дори и баща ми. Слушахме доктора и се надявахме да ни лъже.

- Моля Ви кажете, че това не е истина! Моля Ви докторе! - сълзите отново запариха в очите ми. Седнах на предишното си място и се свих.

- Съжалявам... Вие ли сте бащата на бебето?

Не чувах нищо, не виждах нищо. Исках да умра. Ако тя не се оправи нищо вече няма смисъл.

- Господине?
- Да той е бащата. - отговори Кат. - Но защо питате?
- Ако иска може да види дъщеря си! - изведнъж вдигнах рязко глава.
- Момиче! Аз...имам дъщеря! - думите, бяха като нож в гърлото ми. Нали бяха, казали че ще е момче!? Явно стават грешки. Но пък аз исках момиченце така че, всичко е наред само да е жива и здрава!
- Да, ако искате елате да я видите!
- Кат?
- Отивай татенце! - тя ми се усмихна топло и избърса сълзите от очите си.

Тръгнах след лекаря. Как ли изглежда? Да ли прилича на мен? Мама веднъж ми каза, че момичетата приличат на бащите си, а момчетата на майките си. Какви ли очи ще има? Косата й?

- Оттук.
- Честитo! - една сестра ми подаде малко вързопче. Подаваха се само главичката и ръчичките й. Избърсах очите си, защото не исках на  първата ми среща с моето малко момиченце, тя да ме види разплакан. Не че  ще го запомни, но аз ще го помня вечно!

Държах я и не отмествах поглед от нея. Не забелязах кога са излезнали доктора и сестрата. Тя отвори малките си очички и леко се усмихна. Отново се разплаках, но този път беше от щастие! Не ми пука дали ще ме види разплакан. Тя е прекрасна! Сините й очи, светлата косичка, тази сладка усмивка и малките й ръчички, които държат малкия ми пръст.
Сега разбирам! Разбирам какво е да обичаш някого от пръв поглед. Да го обичаш безусловно. Ще направя всичко за нея! Ще й дам целия свят! Мисля, че я обичам повече от Кари. Но все пак тя си остава моята голяма, истинска любов.

- Здравей. Принцеса Дея! Целият свят ще бъде твой! Няма да позволя някой да те нарани. Винаги ще те пазя и ще съм до теб! Ти си моето ново начало и край. Краят на стария ми живот. Обичам те! Обичам те повече от всеки на този свят! - след това я целунах нежно по главичката.

Реших да се казва Дея. Когато с Кари мислехме за имена и говорехме за момиче, тя спомена името Дея. Мисля че майка й се е казвала така. Сега трябва всичко да е наред! Кари трябва да се оправи, заради мен и заради нашата дъщеря!