Love, gun and other drugs

"Той се е променил"

Хораа, това е 50- та глава на тази история!!! Супер много съм ви благодарна, че я четете, изобщо. Хах. Дано продължавам да пиша неща които ви харесват! И много ви ОБИЧАМ! (Въпреки че не се познаваме) А пък, който иска да пише. ;) £_£

Погледа ми бе втренчен в бащата на Кейдън. Той какво прави тук?
- Здравей, Кари! Ще ме пуснеш ли да вляза?
- Кажи ми една причина да го направя?
- Баща съм на бащата на детето ти. Хайде искам да видя внучката си!
- Това няма да стане! Чуй какво, искам да стоиш далеч от нея!
- Кари, какво става? - Кейдън дойде и ме целуна по бузата.
- Баща ти е дошъл.
- И защо още стои отвън?
- И аз това се чудя. - мразя го!!!
- Хайде, влизай. - Кейдън го покани.
- Къде малката ми внучка?
- Спи горе. - казах бързо и отидох в кухнята. Бях бясна. Спомените от миналото за родителите ми скоростно нахлуха в главата ми.
- Ааааа! - виках вътрешно. Отворих хладилника и си взех буркана с шоколад. Седнах до барплота и започнах да ям.
Родителите ми, адски много ми липсваха. Те никога няма да видят внучката си. Мама и татко. Тези две думи ми бяха непонятни вече от две или три години. Не знам дори кой ден сме днес. Станах и отидох до календара, които беше на хладилника. Идея на Том. 30 ноември. Дея се роди на 7 октомври. След няколко дни става на месец. Кога мина, а тя е толкова мъничка и толкова прекрасна. Това още повече ме натъжи, защото те няма да я видят какво прекрасно момиченце е. Те бяха убити преди две години на 30 март.
Леле днес стават точно две години. Трябва да отида на гроба им. Гнева отново се завърна в мен. Прибрах шоколада в хладилника и се върнах в хола.
Седнах в скута на Кейдън, което малко го учуди.

- За какво говорехте?
- За Дея.
- И за това как баща ми ни помогна да те заведем в болница, когато раждаше Дея.
- Така ли? Защо не си ми казал? - развиках се.
- Защо? Какво толкова? Той ни помогна.
- На теб ти е помогнал не на мен. Ти все още си си същия манипулатор нали? - обърнах се към баща му.
Тръгнах към нашата стая.
Исках да чупя, да викам, да направя нещо. Но бях безсилна, Кейдън явно вече му има доверие и му е простил. Но не и аз! Аз искам да го убия!

- Кари, какво ти става? - той също ми викаше.
- На мен ли? Ти от кога отново се доверяваш на онзи?
- Кари, онзи е моя баща!
- Мм така ли и от кога?
- Когато ти не беше добре и беше отвлечена, аз търсех помощ от някой и той ми я предложи. Каза, че се променил!
- Лауу и ти му повярва? - Дея се разплака. - Браво! - взех я и я гушнах.
- Няма, скъпа мама е тук. Спокойно. - леко я полюшвах, за да се успокои.
- Слънце, не плачи. Тате също е ядосан на мама, но тя не искаше да те събуди. - Кейдън вече ме изкарва извън нерви. Край това беше ще му кажа!
- Кейдън спри да го защитаваш! Той..той уби родителите ми! - Дея  се успокои и на мен ми олекна. Сякаш махнах голям товар от плещите си.