Джош си говореше нещо със Зоуи. Очевидно я харесваше! Въпреки, че тя не отделяше поглед от Кейдън.
.....
- Какъв ти е номера? - попита ме Кейдън едвам, след като нарочно бутна Джош върху Зоуи..
-Хахаха - не можех да спра да се смея. След малко забелязах Кейдън.
- Няма да ти го дам! За какво ти е? - недоумявах защо реши да ми поиска номера!?
- За да се уговорим...да се видим пак. - измънка той под носа си.
- Аз няма да ти го дам...ако искаш вземи този на Зоуи. - казах го набързо и се опитах да стана. По - добре да се прибирам преди да взема да го фрасна в лицето.
В този момент усетих как лежа на земята върху Кейдън. Явно той е бил достатъчно близо до мен и затова съм паднала върху него.
Потънах в земята от срам. Зад мен чух кикотенето на моята приятелка.Когато се осъзнах, се огледах в тези искрящо сини очи и тази мека и топла усмивка. Усетих ръцете му върху тялото си.
*ГТНКейдън*
Как тя падна върху мен. Изведнъж се загледах в крисивото й лице. Беше невероятно. В очите и имаше отбясъци от светнината, а усмивката й ...Боже тази усмивка..
Как всичко се случи толкова бързо?! Не я харесвам, тя е по - малка от мен. Е с една година, но все пак е по - малка. Отвътре усещах как искам да я целуна..Малее, днес какво ми става. Тя стана от мен и си избърса чантата от прахта по земята. Очевидно не й стана приятно. Очуди ме малко, все пак всяко момиче ме харесва.
*ГТНКари*
По - добре да си тръгна преди да стане нещо по - смущаващо. Казах на Зоуи, че имам работа и ще се прибирам. Изведнъж някой ме спря..
- Не си тръгвай, моля те. - обърнах се и видях сладката усмивка на Кейдън. Как се устоява на такава усмивка.
- Не ще се прибирам, нашите ще ми се карат. - не го излъгах, нашите бяха много строги.
Той погледна към земята и се сбогувахме.
....
На другата сутрин бях на училище. Не ми се ставаше, цяла нощ мислих за случката с Кейдън и Джош. Той беше на 17.
Беше 7:30 и вече тръгвах към училище, когато пред вратата стоеше Джош. Доста се очудих. Какво по дяволите прави той тук?!
- Добро утро, слънце! - каза той и ми намигна.
- Слънце??? Защо подяволите си тук? И как разбра къде живея? - толкова много въпроси нахлуха в главата ми.
- Виж, Кейдън иска да се видите каза, че трябва да говори с теб. - спокойно ми отговори той.
- Кажи му, че не искам да го виждам! - отвърнах му троснато.
- Защо не му го кажеш сама - изведнъж по стълбите се качи...дами и господа 'Кейдън'. Знаех си, че ще стане грозно и затова избутах и двамата и тръгнах към даскало.
....
Прибрах се вкъщи. Бях сама. Сестра ми явно е с гаджето си някъде,все пак е на 18. Брат ми вече не живее при нас, а нашите бяха заети хора и много пътуваха.
Облякох си широка черна тениска и останах по бельо. Все пак наближаваше лятото и беше топло.
Изведнъж някой ми звънна по телефона. Непознат номер, страно. Дигнах и чух дебел мъжки глас. Човекът ми обясни, че нашите са претърпяли инцидент и са в болница. Затворих без да изчакам да довърши изречението си.
Струпалих се на земята и не можех да повярвам. Разплаках се.Някой звънна на вратата отидох да отворя и кой да видя отново беше Кейдън. "Странно" от Зоуи ли е научил къде живея. Отворих му без да се замислям как изглеждам.
- Лауу!
- Какво искаш Кей? -.реших да давам по - бързо сега не ми беше до него.
- Хей..ъм..аз такова..Плакала ли си?
- Какво ти пука?!
Изведнъж усетих топла прегръдка. Той беше обвил ръце около мен. Не се сдържах и започнах да плача на рамото му. Не се отдръпнах, признавам си беше ми приятно. Разказах на Кейдън за станалото с нашите. Той ме успокои и ми каза, че всичко ще е наред. Всичко ми се стори толкова странно. Та ние се запознахме вчера.
YOU ARE READING
Love, gun and other drugs
Teen FictionКак един миг променя всичко, как един човек може да обърне живота ти на триста и шейсет градуса и когато всичко зависи от теб, ще поемеш ли риска да се пребориш с миналото и да преодолееш препятствията в бъдещето? Истинския живот не винаги завършва...