Love, gun and other drugs

Част 18

- Ето я, спри колата.
- Недей! Кари, спри!

Гледах я как върви по края на мантинелата. И леко се клатушкаше от алкохола, който беше изпила. Не можех да я гледам как се съсипва. Отново я нараних. Отново се държах като идиот. Аз съм виновен. За съжаление не мога да върна времето назад.

- Кейдън! Любов моя! - тя продължаваше да ходи по ръба и само леко залитане и пада в езерото под моста. - Защо се влюби в мен? - тя викаше и слезна от ръба. За миг се успокоих.
- Съжалявам Кари! За всичко! Егото ми бе твърде голямо, за да видя колко много те обичам. - аз й казах, че я обичам! Е да и преди съм го казвал, но този път го изпитах. - Да...Аз те обичам! - тя разшири очи от чутото, но пак се качи на ръба. Мале ще забраня тези парапети със закон. Кой знае колко човека са се хвърлили! Трябва да се сложи ограда. И табели!

- Оо скъпи, закъсня! Аз вече съм развалина! Аз съм боклук! И се мразя от дъното на душата си! - не мога да опиша всички чувства, които изпитвам сега. Беше като еуфория от вълни от любов, гняв, съжаление, терзание. Бях като море пред буря. А Кари беше посредата. Толкова близо, но и толкова далеч.
- Кари, моля те слез от там! Ако нещо ти се случи няма да си го простя. - започнах да се приближавам бавно към нея.
- Но защо точно мен? Има по - хубави от мен, по - слаби, по - умни, по - добри от мен.
- Защото аз харесвам теб, такава каквото си! Още в първия миг щом те видях се влюбих в теб! В твоята усмивка, в твоя чар! - бях на една крачка от нея. - Ти ме промени. Преобърна целия ми живот. Сега колкото и да ми е трудно се опитвам да се сдържам пред теб, да не викам, да не се бия, да не се паля лесно. С теб всичко е различно! Аз съм различен само и единствено с теб! - леле вече се плаша от себе си, не мислех че изпитвам всичко това, но е вярно. Аз съм лудо влюбен в нея! До полуда!

- Кейдън..аз... - тъкмо щеше да падне, когато я хванах през кръста по най- бързия начин.

Прегърнах я. Бях щастлив, че отново я държа в обятята си. Усещах топлината, която излъчваше тялото й. Погледах я в очите и я целунах. Целувката продължи дълго. Тогава тя разтвори леко устата си и се сляхме в едно. Езиците ни се докосваха, търсехме надмощие, но накрая тя просто се отпусна и ме остави аз да водя.
Беше прекрасно!

****

Качихме се в колата ми и тръгнахме към хотела. Тя се отпусна на рамото ми и заспа. Целунах я леко по косата и вдишах аромата на парфюма й.
***

- Здравейте г- це Адамс! Хотелът Ви е приготвил най - хубавата стая с изглед към Айфеловата кула. - чакай хотелът нейн ли е? Ем супер по - добре за нас.
Тя само им благодари, взе ключа за стаята и се насочихме към нея.

След 10 минути

Стаята беше голяма. И гледката наистина беше страхотна. Кари се просна на леглото и изкимтя колко я боли я главата.
- Ох любов, защо ти беше да пиеш? - знаех отговора, причината бях аз.
- Като знаеш, защо ме питаш!? - абе тя да не чете мисли.
Взех един аспирин от масичката и чаша с вода, които предварително помолих да ни донесат.
- Ето мъник, изпий това. - подадох й хапчето и водата. Тя го глътна и ме погледна.
- Още веднъж ме наречи така и ще те убия!
- Добре тогава ме убий с целувка!

Легнах върху нея и я целунах. Целувката беше като тази на моста, но в продължението се задълбочи. Тя свали обуките си. После свали и тениската ми. Изведнъж тя легна върху мен. Като оставяше мокри следи от целувки по корема ми.