Love, gun and other drugs

Добре дошла у дома!

- Кейдън! Кейдън събуди се! - и двамата бяхме заспали. Той заспа на един стол до мен. Кат ме видя. Или по - скоро се залепи до мен и не искаше да ме оставя, но я накарах да се прибере и да си почине. Том също се прибра с нея. Май беше сърдит за нещо, но така и не разбрах за какво.

- Да! Какво има? Всичко наред ли е? - Кейдън рязко стана и си помисли, че нещо лошо се е случило. Беше много смешен.
- Ами не точно..
- Какво има Кари? - погледна ме леко притеснен.
- Искам да си видя детенцето! - казах го като малко сърдито дете.
- А това ли било, хуу отдъхнах си! - той избърса челото си, сякаш досега е правил нещо много изморително.
- Ще кажа на сестрата, че искаш да я видиш. След малко се връщам и недей да ставаш от леглото чу ли? Шевовете са още пресни!
- Да, добре мамо! - след като съм припаднала се е наложило да родя секцио. Което означава, че имам рана на корема. И вчера Кат и Кейдън само ми се караха, като се опитвах да стана. Кат даже ме заплаши, че ще ме върже за леглото, ако раната ми се отвори. Как да не я обича човек!

Чаках Кейдън да се върне. Как ли ще изглежда тя? Какви очи ще има? Каква коса? Започнах леко да се притеснявам. И тогава тези мисли бяха прогонени, след като Кейдън влезе в стаята.

- Ето я и мама! - той носеше малко вързопче. Подаде ми я и щом я видях, се разплаках.

Това малко същество е растяло в мен. Обикнах я, веднага щом разбрах, че съм бременна. Тя е наша плът и кръв. Има сините очи на Кейдън. Толкова е красива!

- Виж има твоята усмивка!
- Мислиш ли?
- Да, все така красива като на майка й. - усмихнах се на малкото момиченце в ръцете ми. - Кей, как ще я кръстим?
- Ами аз... - той се почеса по врата.
- Какво има?
- Еми след като ти роди ми я показаха веднага и от вълнението и измислих име.
- И то е?
- Дея.. - погледнах Кейдън невярващо.
- Така се казваше...
- Да знам, твоята майка. - загледах се в малката.
- Скъпа Дея, баба ти щеше толкова да те обича и да те глези, както и дядо ти. - една сълза се стече по бузата. - Те ми липсват.

- Знам. - Кейдън се приближи до мен, изтри сълзите ми и ме целуна. Какво повече можех да искам! Имам прекрасна дъщеря, прекрасен съпруг, който ме обича, това звучи малко странно като се има предвид, че скоро ще стана на 19, а Кейдън на 20. Живота ми е толкова перфектен, че чак е плашещо.

- Време е да нахраните малката. - сестрата влезе при нас и прекъсна целувката ни.
- Добре. Какво трябва да направя? - тя ми обясни и излезе от стаята. Не беше трудно, но малко заболя.
- Ох, май ме ухапа.
- Хахха, Дея. - Кейдън се превиваше от смях.
- Кейдън престани не е смешно! - не знам защо, но и аз започнах да се смея. След като Дея ме ухапа отново. И Кейдън избухна в истеричен смях.

- Добро утро, какво прави малката принцеса?
- Майк и Крис, както Ели и Кат влезнаха в стаята.
- Не момчета не влизйте! - беше късно.
- Оо, ами ние..такова. - не знаеха на къде да се завъртят и накрая се блъснах един в друг.
- Нее,не мога повече! - Кейдън май вече лежеше на земята.
- Момчетата, вън. - бях сериозна. 
- Да добре, веднага! - бяха изплашени и притеснени.
- Оо колко е мъничка! - каза Ели и се приближи до нея.
- Да нали! - Дея май вече се бе нахранила и заспа в ръцете ми.
- Ще я оставя в леглото й. - тръгнах да ставам, но ме заболя корема. - Ох, това заболя!
- Ей,ей какво правиш? - Кейдън ме спря. Вече беше сериозен.
- Ами тя заспа и ще оставя.
- Дай на мен. - той я взе от ръцете ми и леко се натъжих.
- Как ще се грижа за детето си, като дори в леглото й не мога да я оставя.
- Ще се справиш, а и нали и аз съм тук.
- Ние също! - казаха в един глас Ели и Кат.

Кейдън седна на леглото ми и ме придърпа в прегръдката си.

- Вече може ли да влезнем?
- Да идвайте момчета. - каза им Кат.
- Оо, вече заспала ли е!? - каза тъжно Крис. - Исках да си поиграя с нея.
- Кари, какво ще правиш, ако някой разбере, че си имаш дете?
- Какво имаш впредвид? Нали се оттеглих от бизнеса?
- Ами Гейбриел преди да те отвлече, не е скучал. Казал е на повече наркотрафиканти, че сме им давали некачествена стока и сега някои се опитват да ти вземат Европа. И са те взели на мушка.
- Кейдън ти знаеше ли за това? - бях леко ядосана.
- Щях да ти кажа, когато се оправиш. Но някой явно не може да си държи устата затворена. - той погледна Майк лошо.
- Щеше? Как ще оправим нещата сега? Този Гейбриел сигурно ми се смее от гроба! Впрочем мъртъв е нали?
- Да мъртъв е!
- Добре. - облекчение.

..............

- Прибра ли нещата на Дея?
- Да, Кари за трети път ме питаш.

Исках да се махна от тази болница. Но казаха, че трябва да идвам всяка седмица на преглед за раната, да не би да се инфектира.

- Добре де, хайде да тръгваме. - качихме се в колата. Крис държеше Дея. Кат, Ели и Майк носеха някои неща, а Кейдън ме държеше за ръка. Аз не можех да им помогна, защото не трябва да се натоварвам. Е има си положителни неща от това. Но искам аз да си държа детенцето, но няма как.

Най - после се прибрахме.

- Home sweet home! - казах аз и взех Дея от Крис. - Добре дошла у дома! - целунах я и влезнах вътре.