Love, gun and other drugs

Част 8

Не мога да повярвам, че я губя! Това не се случваше! Спомних си всички наши моменти, за всичко което се случи до сега.
Стоях пред стаята на земята и чаках някой да ми каже какво се случва с нея.

След 2 часа

- Стъбилизирахме я! Явно има много късмет! - зарадвах се, че е жива. Наистина имаше късмет. Усмивка се изписа на лицето ми.
Влезнах в стаята при нея. Лицето й все още беше бледо и слабо. Цялата беше накачена с различни кабели и тръби. Не ми понасяше да я гледам така. Тази нейна пленителна усмивка вече я нямаше. И аз не можех да приема това. Взех един стол и седнах до нея.
Гледах я дълго време и се чудех какво ще й кажа когато се събуди. Ако се събуди! Но всъщност ние какво сме? Гаджета, приятели с привилегии?! Защото приятелите не се целуват така страстно като нас. Когато се оправи ще трябва да проведем дълъг разговор по тази тема. Но първо нека се оправи. Само тя е важната в момента!

ГТН Кари

Беше ми студено. Беше тъмно и не виждах нищо. В ада ли бях?
Изведнъж видях една ярка светлина. Видях мама и татко. Те много ми липсваха. Сигурно ги сънувам, но всичко беше някак реално. Те ме гледаха и се усмихваха. Втурнах се към тях и ги прегърнах. Щом се отделих от тях ги гледах така, сякаш не съм ги виждала цяла вечност! 
- Кари, мила! Трябва да се пазиш от този бизнес! Не трябваше да се захващаш с него.
- Знам, но вие не ми оставихте друг избор!
- Просто внимавай на кого се доверяваш! Може да се изненадаш колко много хора ти мислят само лошо, дори и тези които са близо до теб!
Не разбирах какво имаха предвид! Брат ми и сестра ми не знаят за бизнеса. Брат ми замина за Канада и се останови там, а сестра ми замина да учи в Дания. Така че бях сама! Но Кейдън...с него не се познавахме чак толкова добре. Но имаше нещо в него, което ме караше да се чувствам в безопастност! И това ме успокояваше.

Изведнъж сънят ми очевидно свърши. Когато се събудих, усетих болка на различни места по тялото ми. Първото, което видях беше Кейдън. Но не разбирам защо е тук или по - скоро къде съм аз? Опитах се да го извикам, но нямах никакви сили. Извиках го по възможно най - силния начин. Беше ми трудно да го събудя, но в крайна сметка успях. Той разтърка очи и когато се разсъни ме погледна с усмивка и хвана ръката ми. Изтръпнах цялата. След като видях всичките кабели с които бях накачена, разбрах че съм в болница, но не разбирам защо.

- Защо съм тук? - едвам измънках, за да ме чуе.
- Не помниш ли?
- Какво да помня!? - наистина не го разбирах. Погледна ме очудено.
- Блъсна те кола и едва не умря! - говореше спокойно и сериозно.
- Как се случи всичко? - той ми разказа, че аз съм му звънала и съм му казала, че не мога да дишам и че след това ме е блъснала кола. Помня, че тичах и ми стана лошо. След като той ми разказа всичко се отместих леко от едната старана на леглото, като му показвах, че искам да легне до мен.
- Сигурна ли си? Мисля, че не е редно!
- Сега ли реши да мислиш кое е редно и кое не? - той се усмихна и легна до мен. Преметна ръка през тялото  ми и аз се сгуших в него. Колкото позволяваха системите. След това ме целуна по челото и не знам кога съм се унесла отново в сън.

ГТН Кейдън

Толкова много се радвах, че тя отново е в прегръдките ми, че е жива и че е до мен. Почувствах се наистина щастлив! Досега всичките ми гаджета бяха за по 2 -3 дни. Всички знаеха това. Според мен момичета харесват само това дали имаш мускули и пари. Друго не ги интересува. Но тя , тя беше различна. За първи път обичах така! Надявах се скоро да не разбере истината за мен! Защото тогава сигурно ще ме намрази!