Love, gun and other drugs

Миг щастие...или пък не...

Извинявам се предварително за не толкова интересната глава!

- Коя? Кейдън какво не ми казваш?
- Аз имам сестра или поне имах. - беше леко тъжен.
- Защо не си ми казал досега? Какво още ми спестяваш? - аз започнах да се ядосвам.
- Тя е мъртва! Разбра ли? - той изведнъж извика срещу мен. За миг се изплаших.

Той се качи горе.

- Какво му става? - попита ме Крис,който не бе чул началото на разговора ни.
- Нищо! - отговорих му студено и последвах Кейдън. Само трябва да съм спокойна. Не го съди, Кари, не знаеш какво е станало.

Влезнах в нашата стая. Той стоеше до леглото на Дея. Да забравих да спомена. Взехме леглото от стаята на Дея и го преместихме при нас. Гледаше я и не казваше нищо. Прегърнах го през кръста.

- Когато си готов, аз ще бъда тук. Готова да споделиш. - надигнах се на пръсти и го целунах по бузата.
- Благодаря. - той се обърна към мен и ме целуна. Меките му устни докоснаха моите. - Аз не ви заслужавам.
- Не е вярно, заслужаваш ни! Аз те обичам! И винаги ще е така. Ти си бащата на детето ми. А пък и сме женени. Колкото и да ми е странно. - леко се засмях.
- Оо Кер, как може да си толкова прекрасна!
- Нали знаеш, роден талант! - той също се усмихна. Ето за тази усмивка говоря.
- Искаш ли днес да си останем вкъщи и да прекараме деня с Дея?
- Напълно съгласна.

Деня мина наистина добре. С Кейдън гледахме екшън филми. Играхме си с Дея. Забавлявахме се, всичко беше просто перфектно. Ние сме семейство! Чак сега разбирам смисъла на всичко, което правиш през живота си. Всичките усилия и страдания. Всичката болка си струва, ако накрая осъзнаеш, че си наистина щастлив. За един кратък миг ти се чувстваш истински жив. Всеки път щом погледна Дея виждам колко чисти са очите й. Толкова малки и красиви като два диаманта. Тя е смисълът на живота ми!

- Крис, моля те донеси още чипс. - към нас се присъединиха всички останали. Ама абсолютно всички!
- Аз да не съм си слуга!
- Хайде прасчо. - подкани го Ели след което ми даде пет.

Дея се разплака.
- Ще отида да я видя. - спрях Кейдън.
- Недей аз ще отида.

Качих се в стаята и я взех от легалцето.
- Какво има принцесо, гладна ли си? - взех шишето й. - Добре явно не е това. - буташе шишето и продължаваше да плаче. - Да не те боли коремчето. - когато са малки бебета получават колики, може и да е това. След това я целунах по челото. - Ти гориш! - с ужас разбрах, че тя има температура. - Сега ще дойде тати. Спокойно мила. - леко я поклащах. - Кейдън! - извиках с всичка сила.

За няма и минута той връхлетя в стаята.
- Какво е станало?
- Кейдън тя гори! - той се приближи и я целуна по челото.
- Оо, трябва да я заведем на лекар. Скъпа, спри да плачеш.
- Добре аз ще взема някои неща и тръгваме. Ще я преоблечеш ли?
- Да. - Кейдън я преоблече бързо, но старателно, а аз сложих в една чанта всичко необходимо. Шишета, памперси, кърпички, още дрехи на Дея и любимата й играчка - едно малко зайче, което й взех.
- Готова съм.
- Ние също. - Дея вече не плачеше постоянно.

Тръгнахме да излизаме по най - бързия начин.
- Хей, хей вие къде отивате? - попита Джаред.
- Дея има температура, ще я заведем на лекар.
- Ужас и аз идвам! - каза Сам и след него тръгна и Кат.
- Ние също след малко ще дойдем, ще ви звъннем после.
- Добре, чао. - петимата излезнахме и се качихме в колите. Аз гушках Дея, защото от притеснението не можех да карам. Кейдън веднага ме разбра. Той изглеждаше спокоен, но в очите му личеше, че не е. Той също се притесняваше колкото мен. Чудя от какво ли се е разболяла? Гледахме да я пазим. Карахме всички да си мият ръцете преди да я пипат.
Дано не е нещо сериозно! И за двама ни с Кейдън това е нещо и непознато.