Love, gun and other drugs

Част 25

- А за какво се натъжи сутринта? - забелязал е.
- Преди един месец братя на Крис уби родителите им. Срещнахме се на гробището. Аз насочих пистолета си към него. Но не успях да стрелям по него. Бях уплашена. През това време Гейбриел стреля по Крис и го уцели в крака. Каза, му че и за него вече има място. Тоест, че и за него има място в гробището. Крис се закле, че ще му отмъсти, а аз му казах, че ще му помогна. Мразех Гейбриел. Искам да го убия. - не усетно една сълза се стече по бузата ми.
- Ей, не плачи! Той не го заслужава! - усещаше се лек гняв в гласа му.
- Мамка му! Не искам да плача! Не съм плакала от както умряха нашите. - ето пак. Явно живота ме мрази.
- Понякога е хубаво да си поплачеш.
- Според мен не е така. Като плача, нито ще върна времето назад, нито хората, които изгубих.
- Какво ти е направил, че го мразиш толкова? Е освен,  че убил родителите на най - добрия ти приятел.
- Той...той ме преби. - още една без мислена сълза се стече по бузата ми.
- Добре вече ще го пребия! - той беше много ядосан и дишаше тежко. - Как е могъл да го направи!? Та ти си момиче. А той..той е боклук. Защо го е направил?
- Защото го хванах с приятелката на Крис и те освен, че бяха заедно, а и продаваха дрога на деца по - малки от мен. Казах му, че ще кажа всичко на Крис. И след това той ме удари. Последваха няколко шамара и ритници в корема. Имах насинено лице и синини, които прикривах, те бяха по цялото ми тяло. Заплаши ме, че ако кажа на някого, този път ще ме прати направо в болница или в гроба. - Кейдън ме гледаше право в очите, които безизразно ме пронизваха. -  Не казах на никого.
- Съжалявам.
- За какво? Ти не си виновен.
- За това, което е трябвало да преживееш. Целият този тормоз, а и си била сама.  - той ме прегърна. Сгуших се в него и го погледнах в очите. Той започна да ме целува. Свалих тениската му и поставих ръцете си около врата му.

***

Кейдън беше изморен и заспа веднага. Гледах го как спи. Рошавата му коса, очертаните скули, невероятните му плочки. Меките му устни. Чувството когато се допират до моите.
Станах бавно от леглото, така че да не го събудя. Спеше толкова сладко.
Извадих една кутия цигари от чантата ми, взех една запалка и излезнах на терасата.
- Най - после мога да се порадвам спокойно на града.
Ако си мислите, че пуша като комин, не е така. Пуша по една цигара на седмица. Е може би две. Само Кат и Ели знаят. Е те ме видяха и реших просто да им кажа истината. Както винаги Кат само ме изкритикува малко, но нищо повече, разбра ме. Ели ми се накара едно хубаво. Но след това и тя се успокои.

Запалих цигарата. И миризмата се разнесе. Отровата навлезе в дробовете ми. Аз не пуша защото това ме било "успокоявало"  или да се направя на "готина". Пуша само когато съм наранена и имам чувството, че цигара е пистолета, с който се застрелвам всеки път.
- Кари...оо на терасата ли си!
- Кейдън не идвай. - дано не разбере. Толкова време крия това от него.
- Това цигари ли са? Ти какво? Ти пушиш!