Love, gun and other drugs

Част 4

Видях един мъж да стои пред мен. Изплаших се до смърт. Той носеше маска и видях само кафявите му очи. Замъкна ме към някакъв бус и ме заплаши,че ако викам ще ме убие. Не знаех какво да правя и не му казах нищо. След време пристигнахме в една огромна къща. Беше ми позната, но не помня откъде.  Отидохме в хола и ми каза да изчакам. Толкова много неща ми минаха през ума... Огледах се наоколо и видях снимки на нашите с някакъв мъж до тях.  Познавах го, това беше шефът на нашите, но защо му е да ме отвлича. След няколко минути мъжът, който ме отвлече ме качи в една по - малка стая.

.....

Той доведе родителите ми, които бяха завързани. Бутна ги към мен, а те видяха страха в очите ми. Изведнъж той извади пистолет и ги..и ги застреля..пред мен. Кръвта им беше по мен. Изпищях и се втурнах към тях. Сълзите просто потекоха от очите ми.  Не можех да повярвам, че вече ги няма. Сега какво ще правя?
Защо всичко лошо се случва на мен? 

.........

Шефът им дойде при мен и ми каза, че иска да поговорим. Каза ми, че катастрофата, която са претърпяли нашите не е била случайна и че е трябвало още тогава да умрат.

- Те са корави копелета. Поне бяха.

Явно са се занимавали с нещо незаконно и е трябвало да ги ликвидират. Ядосах се и избърсах сълзите си.

- Предупреждавам те, момиченце, ако скоро не разбереш какво са правили родителите ти и не  продължиш с този бизнес..брат ти и сестра ти и всички твои близки, са следващите!

Пусна ме да си ходя и каза да не казвам нищо на никого, също така да отида в офиса на нашите и да кажа на съкретарката, че аз ще продължа работата им. Какво толкова са криели нашите от мен?

......

Отидох в офиса им и направих това, което ми казаха. Прочетох документите на родителите ми и разбрах, че те са били част от мафията. Не го проумявах. Но трябва да се стегна и да  продължа напред. Реших да се прибирам.

......

Бях почти пред нас и видях Кейдън да се натиска с друго момиче. Изпитах гняв и тъга. Една сълза попари лицето ми. Той ме видя и бутна момичето върху него. Тръгна към мен.

- Не ме доближавай! - вече бях много ядосана.

- Не е това, което си мислиш!

- Така ли? - сълзите напираха и се стичаха бавно по лицето ми.

- Моля те, не плачи.

- Не ми казвай какво да правя!

Хвана ме за ръката и ме дръпна към себе си. Прегърна ме. Съпротивлявах се известно време, след което се отпуснах и прошепнах в ухото му..

- Родителите ми са мъртви! И повече не смей да ме докосваш!

Бутнах го и се прибрах. Седнах на земята и плаках без да спра. Бях ядосана, съсипана и вече не издържах. Изведнъж животът ми се преобърна. Само за един миг.

Благодаря на тези, които четат историята ми. Какво е вашето мнение?  Дали Кейдън ще се промени?  Дали Кари ще се справи с цялото напрежение сама...?.