Love, gun and other drugs

Роднини

Не успях да чуя какво ми каза Том, защото някой ме хвана за ръка и изпуснах телефона. Когато се обърнах, ги видях. Брат ми и сестра ми. Не мислех, че ще ги видя тук, сега.

- Кари? Това ти ли си? - сестра ми ме прегърна.
- Анабел, здравей. Джейсън.
- Здравей, сестричке. Кое е малкото сладурче?
- Ами..нека ви запозная. Ан, Джей това е дъщеря ми - Дея! - казах го с такова щастие.
- Ти..ти имаш дете? На колко е?
- На месец и половина.
- Може ли да я гушна? - сестра ми беше щастлива.
- Да, все още не иска да заспи. - сестих се, че съм си изпуснала телефона и го вдигнах от земята. Супер счупен е!
- И кой е бащата? - брат ми гледаше странно.
- Май не одобряваш, това че си имам дете?
- Не просто си на 18, Кари! Млада си още.
- Просто се случи. Баща й се казва Кейдън.
- Онзи, който беше влюбен в теб още когато тренираше? - попита сестра ми.
- Да,той. - той е в болница. Тази мисъл изникна в главата ми. - Ъм, може ли телефон, трябва спешно да се обадя?
- Да заповядай. - Ан ми даде нейния. Звъннах на Том.
- Ало, Том в коя болница сте? - той ми обясни къде са. - Добре, след малко идваме.
- Каква болница?
- Ами Кейдън е в болница. Трябва да отида при него. - приближих се до сестра ми, за да взема Дея.
- Ние ще дойдем с теб.
- Да, тъкмо се видяхме искам да знам какво се случило за тези две години. - по - добре да не знаят.
- Добре. Колата ми е на близо.
- И кола имаш? Чакай можеш да караш? - брат ми беше шокиран повече от това отколкото от това, че имам дете и съпруг. О аз още не съм им казала, че сме женени. Еми после ще им кажа, може би.
- Да, Джей. - хахха.
- А на него какво му е?
- Като отидем ще разберем. - запалих двигателя и тръгнах към болницата. Дано не е нещо сериозно.

...........

- Хей, Том как е той?
- Още нищо не знам. В операционата е.
- Защо е там? Какво се е случило?
- Кари, успокой се. По - добре седни и ме изслушай. - седнахме на една метална пейка и срещу седнаха брат ми и сестра ми, заедно с Дея.
- Идваха към вас и чух викове отвътре. Вратата беше отворена, затова направо влезнах. Видях как един мъж наръга Кейдън в корема. Кари, този мъж беше баща му. Каза ми да те предупредя, че играта тепърва започва, но не го разбрах. И така той си тръгна, а аз извиках линейка и ето ни тук.
- Този човек вече трябва да си плати! Всъщност той дори не е човек, а чудовище!
- Защо го е направил? Защо иска да ви нарани? - брат ми се намеси в разговора.
- Кои сте вие? - Том ги погледна очудено.
- Аз съм брат й Джейсън, а това е сестра й.
- Анабел, приятно ми е! - Ан му се усмихна сякаш в момента мислеше как да му свали дрехите. Да не съм виждала сестра ми от две години, но някои неща не се променят.
- Аз искам да го видя!
- Не допускат никой, още е в операция.
- Значи ще трябва да чакаме.

Колко пъти Кейдън е стоял и е чакал да му кажат нещо за мен, всичките пъти които бях в болница. Всичките притеснения и безсънни нощи. Той винаги е бил до мен, сега е мой ред. Дължа му го, само дано се оправи и всичко да е както преди, със старите проблеми и с хубавите спомени.

Държах Дея и виждах колко много прилича на него. Нослето, очите, тези прекрасни голени сини очи и искрата, която има в тях. Той ми липсва, а това чакане ме убива!

~ След три часа ~

- Той вече е по - добре. Можете да го видите, беше изгубил много кръв.
- Благодаря! - обърнах се към сестра ми.
- Въври аз ще я взема. - дадох й Дея и изтичах бързо до стаята на Кейдън.
- О, скъпи! Трябваше да остана при теб, сега сигурно нямаше да си тук. Съжалявам, ужасно много! - държах ръката му и плачех. Изведнъж той я стисна.
- Хей..
- Здравей! - усмихнах му се през сълзи.
- Ти не си виновна. - наведох се и го целунах. След това леко се наместих при него без да му причинявам болка, сложих главата си на гърдите му и чувах как бие сърцето му. То биеше за живот, за нашия живот! Той щеше да е добре!