Love, gun and other drugs

Не губи надежда...

Гледах малкото съкровище в ръцете ми. Тя е невероятна!

- Господине, ще трябва вече да я оставите. - не исках да я пускам, но се налагаше. Оставих я в малкото легалце и излезнах от стаята.

- Е как мина? - Кат и Ели ме гледаха ентусиазирано.
- Ами...тя е невероятна, прекрасна! Любов от пръв поглед! - вече се усмихвах от щастие.
- Супер, Кейдън много се радвам за теб и Кари! - Кат ме прегърна.
- Честито, братле. - момчетата също ме поздравиха.
- Благодаря на всички!

Усмивката не слизаше от лицето ми, но след това отново се сетих, че Кари все още не се е събудила и не е видяла малкото ни съкровище.
- Хей, има ли новини за Кари?
- Ами..не. - каза Майк. И погледна тъжно надолу.

.................

След около два часа всички бяхме изморени. Накарах ги да си тръгнат, но Кат и Том останаха с мен. Съгласих се с тях, поне нямаше да съм сам. От време на време с Кат ходехме да видим Дея. Кат щом я видя веднага я заобича.

Видях доктора.
- Докторе, какво става с нея?
- Ами овладяхме положението, но все още има опасност за живота й. Бебето вече е напълно здраво и да се надяваме майка му също да се оправи.

- Благодаря, а ще може ли да я видя?

- Изчакайте още малко. Когато е по - добре ще може да я видите.

Седнах отново на студената седалка. Не знам вече колко пъти съм чакал и съм се молел Кари да е добре, на точно тези седалки. Вече и аз мразя болниците! Кари толкова много ми липсваше! Липсваше ми гласа й, очите й, прекрасната й усмивка, меките й устни. Всичко от нея. Всяка част от нея беше станала част и от мен. Всеки път щом я погледна се влюбвам все повече и повече в нея! Обичам я!
От цялото си същество!
Как може да има толкова прекрасен човек като нея? Толкова мил, добър, състрадателен, обичлив. Тя може да даде цялото си сърце, за някого. Дори и да го познава от скоро. Тя е просто такава, винаги ще ти помогне, колкото и да не заслужаваш помощта й.

- Знаеш ли когато бяхме на 14 с Кари и с една наша приятелка бяхме на вилата ми, само трите! Беше прекрасно, тя веднага се сприятели с всички мои приятели и те я обикнаха. Тези две седмици бяха най - прекрасните за нас. Тя винаги правеше някакви глупости и беше толкова забавна. С нея винаги ставаше купон. А когато тя е тъжна, казва че ще се оправи, но и на всички около нея им става гадно и са съпричастни към нейната болка. Това е моята приятелка, тя ми е сестра и аз...не мога...не искам..да я загубя.. - Кат се разплака и аз я прегърнах.
- Спокойно тя ще се оправи! Всичко ще е наред! Тя отново ще се усмихва. Всичко ще е наред. - опитах се успокоя Кат, но може би с тези думи се опитвам да успокоя себе си.

.................

- Господин Рийвс, вече може да я видите. Не знам как, но започна да се възстановява. Повече хора не биха успели да се справят с това, което тя е преживяла. Явно е много силна.

Лека усмивка се появи на лицето ми. Прегърнах Кат и Том и се затичах към стаята, която е Кари.

Отворих врата и видях безжизненото й тяло да лежи в едно легло. Цялата беше накачена с някакви тръбички и системи. Лицето й бе отслабнало, устните й бяха изгубили червения си цвят. Лицето и бе бледо. Седнах до нея на един стол и леко хванах ръката й. Беше ме страх да не направя нещо нередно. Тя сякаш е от стъкло, което се опитвам да не счупя.

- Кари, любов моя. Моля те отвори очи. Трябва да видиш дъщеричката ни. Тя е истинско съкровище! Моля те събуди се скъпа! Дай ми някакъв знак, че ме чуваш. - гледах я, чаках да стисне ръката ми. Да разбера, че ме чува. - Хайде, Кари. - стихнах ръката й още по - силно.
Нищо не стана. Тя не отвори очи, не хвана ръката ми. Бях леко разочарован или по - скоро разстроен. Надявах се да стисне ръката ми и да отвори очи. Но така става само по филмите, не и в реалността. Станах и излезнах от стаята.

Кари:

Студено е, тъмно е и много ме е страх. Искам Кейдън да е до мен и да ми каже, че всичко ще е окей. Не усещах никаква болка. Сякаш бях празна. Детенцето ми! Какво става с нея? Добре ли е? Жива ли е? При мисълта, че може да не е добре, се почуствах сякаш една част от мен умря. Искам Кейдън, да ме прегърне, да ме целуне, да усетя топлите му устни и да останем така прегърнати. При него се чувствам в безопастност.

Чух някакъв глас.
- Кари, любов моя. Моля те отвори очи. Трябва да видиш дъщеричката ни. Тя е истинско съкровище! Моля те събуди се скъпа! Дай ми някакъв знак, че ме чуваш. - Това е Кейдън. Плътния му глас, толкова ми липсваше. Усетих ръката му. Искаше да му дам знак, че го чувам. Вътрешно виках, но в действителност не можех да издам и звук. Опитах се да хвана ръката му. Но без успех.
Изведнъж той пусна ръката ми и вече не чувах гласа му.
- Кейдън не ме пускай, моля те. Не ме изоставяй.
Не можех да го извикам и  да го накарам да се върне.
Напрегнах всички сили и  леко помръднах ръката си надявах се да е видял това. Да не губи надежда в мен!