Love, gun and other drugs

Част 12

- Защо не ме остави да му покажа какво е да те боли?
- Защото не си заслужаваше! - погледнах надолу, при мислъта за онзи и какво ми причини очите ми се насълзиха. Още усещах дъха му на лицето ми, усещах ръцете му върху тялото си. Пипнах  синята буза на лицето ми. При допира ме заболя, но това че Кейдън беше е с мен, до някъде облекчаваше болката.
Стигнахме до болницата.
- Виж, не е нужно да ходим.
- Не бъди инат! Моля те, Кер! За твое добро е! - той ме погледа право в очите. Защо винаги е толкова обедителен?
- Добре!
Той обясни на една от сестрите какво се е случило. Тя ни каза да изчакаме. Седнахме на една метална пейка. Сгуших се в него. Парфюма му ухаеше....чакай това не е парфюм.
- Кейдън, пушил ли си? - отръпнах се от него. Моля те кажи, че не си. Просто се надявах да не е вярно!
- Да! - това беше като удар, знае че мразя някой да мирише на цигари.
- Значи затова си ме чул да викам! Бил си в съседната тоалетна и си пушил! Докато.. .аз...мен! - очите ми се насълзиха. Просто не исках да го приема. Тръгнах си от болницата и се прибрах вкъщи.

****
- Добре Крис, изпрати ми адреса и часа на срещата!
- Ок шефе!

Имах среща за още една сделка. Взех обичайните неща - пистолет, хероин или друг наркотик и пари. В офиса всичко беше наред. В този бизнес трябва да криеш самоличноста си и затова моето ново име беше Кералайн. Беше близо до мойто и се надявах да не ме разкрият.

Опитвах се да не мисля за случката в дискотеката. Както и за Кейдън. Но как можеш да забравиш любовта на живота си. След това как му говорих, се почувствах зле, но няма да му се извиня. Все пак съм си инат!

***
Часът бе 20:00 и чаках Колин, който и  да е той.
Вече не ме беше страх от това какво ще стане.Един път в седмицата ходех на стрелба. Понякога и Крис идваше за подкрепа. Той пък се е влюбил  в Ели и аз го предопредих да внимава да не я нарани иначе знае, че мога да стрелям. Все пак бизнесът ни е опасен за хората около нас.
Така да се върнем на срещата.

****

Влезнах в кафене "Rock 'n' Roll", хубаво местенце. Седнах на една маса и зачаках. Доскуча ми и си извадих телефона. Писах си с Кат и Ели за някакъв купон, на който искат да отида.
Чух как столът срещу мен се премести и  ето го и него.
- Закъсня!
- Ооо...съжелявам!
- И има защо! Колко искаш?
- Пет бона.
- Три!
- Не смъквам под четири!
Вдигнах глава от телефона и косата се отмести от лицето ми.
- Кари?
- Даниел?
- Но...ти...как...какво?
- Дълга история! Очевидно и двамата сме се забъркали в това. Така че ще те помоля да оставиш Кат намира. Ти не я заслужаваш.
- Бизнеса си е бизнес! А личния ми живот не те засяга! Кучка!
Извадих пистолета си и го насочих към него. В кафенето нямаше никой и нямаше от какво да се притеснявам.
- Сега ме чуй добре! Оставяш Кат, давам ти трите бона и си тръгваш по пътя! Няма да казвам на никой, че си в тази каша, нито пък ти ще кажеш за мен! Ясно?
- Ок, слънце! Сега свали пистолета. Ако не занеса стоката на Шефа, няма да е доволен.
-Кой е шефът ти?
Той грабна парите, които бях оставила на масата и побягна.
Тръгнах след него. Излезнахме от кафенето и отвън го чакаше черно БМВ. Прозореца на шофьора беше отворен и когато Даниел му каза да тръгва, видях лицето му. Не мога да повярвам.
- Кейдън? Ти защо не м каза, че си замесен в това?

- И  аз щях да те попитам същото!

- Дълга история!
- Добре, аз нямам време да я чуя!

Даниел се качи в колата и те тръгнаха. Това беше. Бях напълно прецакана.