Love, gun and other drugs

Част 26

- Това цигари ли са? Ти какво? Ти пушиш! - Кейдън викаше и беше доста учуден.
- Аз..аз да! - не сведох глава.
- А преди на мен ми се разсърди.
- Тогава още бях наранена, от това че нашите ги няма. Начина, по който умряха... - замълчах си. Той май разбра, че има нещо.
- Виж Кейдън, съжалявам. За цигарите. - той седна на стола срещу мен и взе цигарата от ръката ми. Вдиша от нея и ми я върна. Аз повторих действията му. - Знам, че съжаляваш. И знам, че знаеш че не трябва да пушиш. Нали знаеш какво казаха лекарите?

Ретроспекция

- Господин Рийвс, тя не трябва да пуши в никакъв случай. Ако започне сериозно да пуши това ще влоши здравето й още повече. Мога ли да гарантирам, че няма да позволите това да се случи?
- Да докторе!

*Край на ретроспекцията*

- Знам. Но аз все пак не съм някой запален пушач. Пуша по една цигара на седмица. Е може би понякога две цигари.
- Кари!!! Ще  послушаш ли лекарите поне веднъж?
- Много добре знаеш отговора.
- Добре ще послушаш ли мен поне веднъж?
- Аз те слушам, но това не означава, че трябва да изпълнявам. - и двамата се засмяхме.
- Стига Кари, остави цигарата.
- Добре, де добре!
- Е сега какво ще правим?
- Не знам ти кажи.
- Ами аз вече има идея! - засмя се след като го каза.
- Ами...не знам.

След два часа

- Кари хайде чакат ни. - преди 5 минути останалите ни звъннаха, че ще ходим на купон. На познати на Сам. Които били в Франция от седмица. А аз бях заспала, след...след всичко което направихме с Кейдън. Бях изморена и не ми се ходеше никъде. Но Кейдън ми обеща, че ще ми вземе най - хубавото кафе ако излезнем. Едвам станах от това меко и удобно легло. Но след мръкането на Кейдън, нямаше как да не стане. Хората грешат като мислят, че жените мрънкат повече от мъжете.

След 10 минути бях готова както и Кейдън. Този път не бях с рокля, а с къси панталонки и една тениска на Кейдън на която пише "Do you want to get High with me?" . Кейдън беше с черни дънки и една синя тениска.
Слезнахме долу, където ни чакаше джип, с който щяхме да стигнем до купона.

****

Музиката се дънеше, цигарения дим се усещаше. Алкохола ти го дават още от врата. Изглеждаше забавно. Отдавна не съм ходила на купон. Тази вечер щях да разпусна.

Седяхме на дивана в хола, пиехме бира и си говорихме. По едно време Сам извика Кейдън и го завлече на някъде. Аз останах сама. Останалите танцуваха или се натискаха е някой кът от къщата, а тя не беше никак малка. Взех си още бира и реших да потърся Кейдън.
- Кари, хайде да танцуваме. - ъм защо Том искаше да танцуваме? Е какво пък.
- Добре. - имам най - големия " късмет" започна бавна песен. Все пак  с Том държахме някакво разстояние между нас. Той знаеше какво изпитвам към Кейдън.
- Аз ще по търся Кейдън.
- Не!.. Ъ ела да пийнем нещо.
- Вече изпитах две бири нищо не ми се пие.
- Моля те! - какво му става.
- Не. - той ме хвана за ръката силно. - Какво ти става? Пусни ме. Веднага.
- Добре. - чуваше се някакъв смях от една от стаите. Запътих се натам.
- Кари недей. - не послушах Том и отворих врата. - Съжалявам!
- О, хайде брат. Сам каза, че всичко е било игра. - погледнах учудено Сам. Какво имаше предвид?
- Кейдън, надрусан ли си? - изведнъж смеха и на двамата секна.