Беше минало обед. Слънцето не грееше особено силно. То бе скрито от непослушните, леко сиви облаци.
Чонгкук излезе от дома си. Оправи малко синия си шлифер и извади ключовете на колата си.
Започна да крачи към нея, а след което я отключи. Влезе в превозното средство и се настани зад волана.
Запали колата и потегли към училището. Не му се седеше у дома, защото щеше да има за компания господин Пак.
Стигайки до едни светофар, светлината заблестя в червено. Поршето на Кук се спря.
Докато чакаше мина с ръка през косата си и погледа му се застопори на огледалото.
Чон забеляза колата която бе зад него. Чудеше се, дали това не бяха хората на Такакура.
Имаше само един начин да разбере, но трябваше зелената светлина да светне.
1...2...3 и тя светна. Брюнетът започна отново да шофира, като поглеждаше и в огледалото, за да се увери, дали колата го следеше.
Така и се оказа. Чон бе прав. Момчето леко отклони пътя си от училището. Реши малко да си поиграе с тях.
Започна да обикаля някои от улиците, докато не го изгубят от поглед.
Отне му повече време от обикновено, но все пак се отърва от хората на Такакура. Или поне така си мислеше.
Кук обърна волана и пак потегли по пътя водещ към училището му.
Донякъде и той самият искаше да отиде в онази сграда. Сун Ги не бе единствената причина.
След разговора си Кий, момчето се бе замисло добре върху думите на младия хакер.
Трябваше да говори с Техьонг и може би да му сподели за това, колко объркан се чувстваше всъщност.
Не след дълго брюнетът бе пред портите на голямата училищна сграда.
Излезе от колата си и я заключи. Закрачи към входа. Когато влезе в самата сграда, започна да се оглежда.
Учениците трябваше сега да са приключили с обедната си почивка.
В коридора все още се мотаеха някои от тези тийнейджъри, които често закъсняваха за часа си.
Обаче Кук забеляза и човекът който му трябваше. Техьонг също още не беше влязал в час.
Брюнетът отиде до сивокосото момче и го хвана за ръката.
- Какво по...Чонгкук? - изненадано заговори Те.
- Джимин тук ли е? - реши първо да попита Чон.
- Не. Днес не съм го виждал. И по - добре за мен. Щеше да ми ходи само по задника. - засмя се Ким.
- Мамка му! - изпсува брюнета.
- За първи път те виждам толкова разочарован, когато чуеш, че брат ти го няма. - каза с леко повдигната вежда Техьонг.
- Остави това. Просто ми трябваше за нещо. - замахна с ръка Кук.
После се загледа в момчето седящо пред него. Ръката му бавно започна да се придвижва до брадичката на сивокосото момче. Бавничко лицето му се приближаваше до по - малкия.
- Ч - Чонгкук, какво правиш? - попита объркано Те.
Чон завъртя главата му на едната страна.
- Знаех си, че не ми се привижда. Имаш сладко в косата си. Пак ли са те тормозили? - попита с малко по - натъжено изражение Чон.
- Не много. Само ме замериха със сладко. Няма за какво да се притесняваш. - успокои го Ким.
Чонгкук изцъка с език и задърпа по - малкото момче към тоалетните в училището.
Пусна водата да тече от кранчето на една от чешните. Намокри ръцете си и започна да измива сладкото полепнало по сивата коса на Техьонг.
- Трябваше да дойде по - рано. - ядоса се Чонгкук.
Те хвана ръцете на момчето седящо пред него и го погледна в очите.
- Защо си се загрижил така? Нали нямаше никакво желание да си около мен. - попита учудено малчото.
Брюнетът преглътна шумно и нервно. Все пак трябваше да говори с Ким за своите объркани чувства.
- Виж Техьонг... напоследък...доста мислех...
- Над какво точно си мислел? - попита с повдигнати вежди Те.
- За това, че може би имам...някакви...
В същото време се чу пищене от коридора.
Техьонг и Чонгкук излязоха от тоалетната и тръгнаха към мястото от което чуха шума.
В коридора имаше въоръжени хора облечени в черно и бяха насочили оръжията си към една учителка, която явно не бе имала час и просто се бе разхождала из коридорите.
Чон веднага разпозна тези хора. Разбира се, че го бяха проследили до училището. Хората на Такакура.
Брюнетът извади пистолета си и го насочи към мъжете.
- Пуснете я, ако не искате да стане страшно. - каза Чонгкук с октава по - ниско.
Мъжете не го послушаха. Единият просто държеше пистолет насочен към жената, а другите насочиха своите оръжиа към Чонгкук и сивокосото момче.
- Стой зад мен. - обърна се към Ким.
Чон зареди пистолета си и започна да стрела по всички мъже.
Успя доста бързо да се справи с повечето, но бяха останали само двама без драскотина по тялото си.
Единият държеше учителката, а другият бе избягал от полезрението на Кук.
Иззад гърба на Чонгкук се чу писък. Брюнета бавно се обърна, надявайки се да не зърне, това което си мислеше.
Уви, видя точно това. Бяха хванали Техьонг. Пистолет бе опрян в главата му.
- Идваш с нас. - започна да говори мъжът, държащ сивокоското. - Ако ли не, ще видиш как мозъка му се пръсва.
Техьонг започна да шава в опит да се измъкне, но колкото опитваше, толкова повече мъжът облечен в черно го стискаше повече, карайки го да се задушава.
- Чонгкук...недей.
Чон хвърли пистолета си и вдигна ръцете си, предавайки се.
- Водете ме при Такакура.
- Не! - извика Ким.
Мъжете се усмихнаха подло. Удариха своите жертви зад врата, карайки ги да изгубят съзнание.
Хванаха Чонгкук и тръгнаха към изхода на сградата.
Халооо~ аз пак съм тук. Сигурно повечето от вас са забелязали, че историята има нова корица. За тази корица много искам да благодаря на blingsFOX. Корицата е наистина прекрасна. Благодаря ти много за този подарък за моята история! ❤
~ angelwithdevilsmile ~