Хубава и приятна сутрин. Слънцето бавно навлизаше през прозорците на всяка една сграда, нарушавайки спокойствието на все още спящите хора.
В имението на Ким, Йон седеше на един стол в стаята на младия наследник, гледайки през прозореца.
Докато Техьонг, той все още спеше и от време на време похъркваше. Нека да пропуснем много рошавата му коса, лигата която се опитваше да избяга и леката миризма на алкохол по дрехите му.
Че стана от мястото си и се разтегна хубаво. Отиде до леглото на Те и съвсем леко му удари шамар.
- Време е да ставаш спяща главо! - каза тя с лигав глас.
Ким се размърда и след което, просто падна от леглото си. Изохка и се изправи в седнало положение. Започна да се оглежда във всички посоки.
- Какво стана? Къде съм? Защо ме боли глава? - питаше с полузатворени очи.
- Падна от леглото. У дома в стаята си. И вчера се напи. - отговори момичето на всеки един негов въпрос.
Те се размърда банво и най - сетне стана от пода.
- Колко е часът? - разроши косата си.
- Имаш половин час да стигнеш до училище. - каза Йон.
- Аха, ясно. - мина минута - Чакай! Какво?! - извика Ким и започна да тича из цялото имение, за да се оправи. - Защо не ме събуди по - рано?
- За да ти е за урок, че не бива да се напиваш! - каза троснато Йон. - Знаеш, че мразя като правиш така.
Техьонг се спря на едно място.
- Знам, но...просто имах нужда.
- Ще трябва да спреш да държиш тези чувства в себе си. - тя вече знаеше причината.
Момчето не каза нищо, а продължи да се оправя за деня.
***
Училищният ден започна. Учениците бързаха да влязат в стаята в която имаха час.
Техьонг разбира се закъсня. Беше влязал в самата сграда, когато се срещна с Чонгкук. Те се опита да отбегне Кук.
- Дано не ме види. Дано не ме види. - говореше под носа си Ким.
- Добре ли си? Вчера беше доста пиян. - засмя се. - Сигурно те боли доста главата?
- Мамка му - каза, така че само той да го чуе. - Само, за да ме дразниш ли дойде? - ядоса се Ким.
- Добре де. Но, добре ли си?
- Какво те интересува това?
***
В същото време Джимин вървеше по коридора на училището. В ръцете си носеше бели рози. Неговите любими.
С този малък букет, русокоското имаше желание да се извини на Техьонг за действията си от предишния ден.
- Ще му дам този красив букет рози. След което ще му се извиня и ще го поканя на приятна среща за двама. - говореше с усмивка той, докато гледаше розите.
Обаче кръвта му кипна щом видя за пореден път Техьонг да разговаря с брат му.
- Следващият път не се напивай така. - погали главата му Кук.
По бузите на Ким се появи руменина, която беше доста забележима.
Пак стисна силно крайчетата на розичките, леко прекъшвайки ги.
С малко по - голяма крачка и яд, който навлизаше в тялото му и пълнеше вените му, той тръгна към двете момчета, хващайки ръката на сивокоското.
Започна да го дърпа към една от стаите в училището които не се използваха.
Бутна го в стаята в която бе избрал и затвори вратата с гръм и трясък. Започна да върви към бавно към другото момче в стаята.
- Джимин, какво има? Защо се държиш така? - Ким започна да върви бавно назад и се опря в бюрото предназначено за учителя.
Джимин не спря да върви и притисна по - малкото момче в дървения мебел.
- Аз не ти ли казах нещо преди? - погледна го ядосано.
- Джимин...
Пак хвана косата на Те и я изтегли назад.
- Ако пак се доближиш до него, ще направя нещо, което никога няма да забравиш! - каза през зъби, а след което леко захапа бялата кожа на врата на сивокосото момче. Направи ново синьо - лилаво петно, но този път по - голямо от предишното. Отдели се от него и се спря пред вратата. - Пак ще се засечем Те. И не забравяй, че си само мой.
Ким остана сам в стаята и се свлече по бюрото, докато не седна не земята. Придърпа коленете си и започна да хлипа.