Чувайки историята на приятеля си, Йон удари юмрука си в масата на която седяха в любимото си кафене.
- Този малък, шибан лимон! - каза тя през зъби.
- Лимон ли? - попита учудено Те. - Ти нямаш лимон в шоколада си.
- Говорех за Джимин, Тъпа главо. - погледна го тя ядосано.
Сивокоското се усмихна леко.
- Йон, не се ядосвай за това.
- Как да не...
- И без това ще живея с него някой ден. Ще трябва да се примиря. - каза той с тъжен глас.
- Но Техьонг, не може да се отказваш така лесно. - заяви Че.
- Няма за какво да се боря. Това е.
Че седеше и гледаше своя приятел, не разбирайки, какво се случваше с него.
- Това не е моят Те. Той се бореше до последно и не се оставяше така лесно да го мачкат. Къде е този Те?
- Този Те, го няма. Изчезна. Остана само слабият Те. - отговори Ким, като очите му започнаха да се насълзяват.
***
Чонгкук беше в стаята за тренировки в имението си. Прекара сутринта си там.
Искаше добре да помисли над някои неща. Неща които го мъчеха. Не беше сигурен какво се случваше с него, тези дни. И защо не можеше да се отърве от спомените, в които караше онази Госпожичка да плаче.
Защо усещаше, че малко му пукаше? Не можеше да си обясни това.
Вратата на стаята се отвори и влезе Джимин.
- Охо, братко! Значи тук си киснел, цяла сутрин. - обади се Пак.
- Че, защо? Да не би, да съм ти липсвал, тази сутрин? - усмихна се половинчато Кук.
- Няма шанс! Дойдох, за да те предопредя за нещо. - русокоското се приближи по - близо до малкото си братче. - Нямам желанието, да те виждам близо до годеника ми! Ако пак те видя около него, лично ще те разнищя!
Чонгкук започна да се смее от нищото.
- Чакай, не мога да си поема въздух. Какви са тези шеги? - Чон се хвана за стомаха, защото го заболя от многото смях.
- Не се шегувам кретенче! - Джимин хвана брат си за яката.
Брюнета мина с език по вътрешността на бузата си. След което и той хвана брат си за яката.
- Наистина ли ще се заяждаш с мен? - попита през зъби Чон.
- Не се страхувам от теб копеле! - продължи да се заяжда Пак.
- Наясно си, че мога да те направя на кайма, нали? - Кук вече гледаше брат си с кръвнишки поглед.
- И двамата спрете! - в стаята влезе Сун Ги. - Какво си мислите, че правите?
Двете момчета се пуснаха един от друг, като оправиха дрехите които носеха.
- Татко, той е виновен. Бърка се там където не му е работата. Опитва се да съблазни годеника ми. - каза Джимин, сякаш не беше виновен за нищо.
- Моля? - попита изненадано господин Пак.
- Пълни глупости! - ядоса се Кук. - Изобщо не ме интересува онази Госпожичка. Прави каквото си искаш с него.
- Щом така казваш. - започна Чим. - И ще те послушам. Ще правя това, което искам с него. - половинчата усмивка се изписа на лицето му.
Чонгкук се усети какво бе казал и тялото му започна да се пълни с гняв.
- Чонгкук, бих искал да стоиш настрана от Техьонг. - помоли го Сун Ги. - Не пречи на Джимин и бъдещия му съпруг да се опознаят.
Чон нищо не каза. Погледна брат си кръвнишки за последно и напусна стаята. Запъти се към своята стая и щом влезе в нея затвори вратата след себе си. Яда му беше твърде голям и той си го изкара на скрина, като го удари.
- Мамка му! - след което зарови ръце в косата си, опитвайки се да се успокои.