~ 1 week later ~
Днешният ден беше изненадващо топъл и хубав. Имаше слънце, което грееше силно и караше пот да избива по телата на всички ученици.
Обаче за учениците в ,,Rose high school", днешния ден щеше да бъде доста интересен.
Всяка година по това време се състояваха игри между класовете с учециници, които бяха последна година.
Имаше няколко игри. Първата беше за най - дълго скачане на въже. Втората - плуване. И третата, която е най - тежка - маратон.
Всички участващи тийнейджъри се приготвяха в съблекалните. Всеки трябваше да се облече в своя спортен екип. Момичетата да имат вързана коса, а момчетата да носят бандана.
Техьонг тъкмо бе облякъл своя спортен екип. Дрехата бе оцветена в червен и бял цвят. Направена от приятен и лек плат, от който кожата му да не се запарва.
Както оправяше банданата си, познатите близнаци се появиха, като тръшнаха вратичката на шкафчето му.
- Ей смотльо, гледай да не ни провалиш! - обади се Ин Хо.
Ким дори не ги погледна. Главата му гледаше надолу. Близнаците го гледаха злобно за около две - три минути и напуснаха съблекалнята.
Техьонг нямаше желанието да се занимава с тези игри. Искаше да се махне. Да се прибере и да прегърне възглавницата си.
***
- Нека 27 - те спортни игри започнат! - разнесе се из целия заден и голям двор на училището.
- Офффф!
- Защо, трябва да го правим?
- Краката ми не са създадени за това!
- Ще си счупя нокът.
Чуваха се какви ли не ,,въодушевени "отговори от страна на учениците.
- Хайде, хайде сега! - започна директора. - Тази година ще е по - различна.
- Това го чуваме всяка година. - обади се едно момче.
- Охо, тази година ще ви хареса! Особено, като наградата ви ще е...целувка от една от двете рози на училището ни. Класът, който спечели ще избере коя роза иска. А розата ще избере да целуне, този който според него е положил най - много старание.
- Да, ама тук има и момчета които са хетеро бе! - съобщи очевидно момче, което беше хетеро.
- И момичета, които може би са хомо!
- Тааа, нека започваме!
- Кой ли пък ни слуша?!
***
Първата игра мина бързо и с измама от страна на единия клас, който сряза останалите въжета.
Втората...приятни подхлъзвания и падания в басейна. Нека не споменаваме счупения нос и многото кръв.
И общо взето от трите класа, другите два класа имаха по една точка, докато класа на Техьонг...нито една.
- Ами сега, какво? - попота Ин Хо. - Искам си целувката!
- Кой от нашия клас е най - добрия в тичането? - попита Ин Хе.
Дълго мълчание. Всеки мълчеше. И се разбираше, защо. Все пак на този маратон трябваше да се обиколи цялата улица, на която бе разположена училищната сграда. Но пък, тя носеше най - много точки.
- Ами...проучих всеки от класа вчера. - сподели Джонг Хо, този който знаеше най - много за всеки. Леко намести очилата на носа си и започна да говори отново. - Този който е най - бърз е...Ким Техьонг.
- Какво? - обади се Ин Хе.
Ин Хо въздъхна тежко и отиде до беззащитното момче, като го хвана за яката.
- Смотльо, щом ти си най - добрия от нас в това, гледай да спечелиш този маратон!
Сивокоското отново си замълча. Леко кимане бе показано от негова страна, само казвайки отговора му, който значеше,, да".
***
Учениците за маратона се подготвяха, като правеха лека загрявка. Хубаво разтягане на краката им, ръцете и всяка друга част от тялото им.
Техьонг седеше настрана от всеки друг и тихо правеже нужните упражнения за него.
- Значи ти ще участваш в маратона? - чу се глава на Чонгкук, иззад него.
Сивокоското се обърна към другото момче. Погледите им се срещнаха, от което лека руменина се изписа по лицето на по - малкото момче.
- Да, но...какво всъщност те интересува това? - попита Ким.
Този отговор, който постепенно се превърна във въпрос, изненада брюнета. Но какво друго трябваше да очаква, след думите които той му наговори онази вечер.
- Техьонг, аз...
- Всички за маратона да се явят пред входа на училището, за да може третата игра да започне!
- Трабва да вървя.
***
Всички се бяха събрали пред входа на сградата. Чакаха само да се чуе изстрела на пистолета, който директора държеше в ръцете си.
Щом се чу изстрела, съзтезателите започнаха да тичат по маршрута, който им бе казан.
Чонгкук седеше отстрани и наблюдаваше как фигурата на сивокоското се отдалечаваше все повече и повече.
- Мамка му, ами ако нещо стане, докато тича? - замисли се Кук.
- С кого? - появи се от нищото Кий.
Чон подскочи леко, заради тихото прокрадване от страна на зеленокоското.
- Майната ти бе Водорасло! - процеди през зъби Кук.
- Без лоши чувства де! - засмя се Бум. - Та, какво гледаше?
- Маратонът започна и се чудех как да... - изведнъж брюнета спря да говори. Започна бавно да обръща главата си към Бум с адски мазна усмивка.
Кий го погледна странно, не разбирайки какво се случваше.
- Чудил си се, какво? - попита по - голамото момче, като очите му шареха наляво - надясно.
Чон хвана раменете му и започна да се приближава към своя приятел.
- Трябва ми твоята помощ!
- За какво? - махна му ръцете той.
- Искам да тръгнеш след Техьонг, който е в маратона и да го наблюдаваш.
Кий се засмя.
- Няма шанс! С тези кожени панталони. - щракна му с пръсти Бум.
Кук изцъка с език.
- Май не си спомняш кой влезе в шибания фонтан в мола, за да ти вземе шала?
- Виж какво, този шал беше Gucci, така че тихо!
- А, Техьонг е сина на създателя на Gucci, Водорасло! И ако ми помогнеш, може и да помоля Ким да ми даде, нещо от новата колекция, специално за теб.
- Защо не каза така, от самото начало?! - Кий свали раницата си и от нея извади една камера и бинокъл. - Време е за тичане.
Бум започна да тича в посоката в която бяха тръгнали учениците.
Чонгкук се засмя.
- Колко е лесен само.
***
Техьонг тичаше и тичаше. Краката започваха да го болат от всичкото напрежение, което влагаше в тях. Усещаше, как искаше да се откаже, но просто не биваше да го прави.
Улицата беше голяма и бяха само на половината път.
Зад него тичаха останалите двама, които бяха от другите два класа. Момче и момиче.
Те се спогледаха и си кимнаха. После протегнаха кръката си, като спънаха сивокоското.
Ким падна на земята. Краката му се ожулиха. Кръв започна да тече от раните, които бяха се образували по колената му.
- Мамка му! - изпсува Те.
- Нищо лично, но искаме да спечелим! - сподели момичето и продължи да тича.
Тя бе последвана и от другото момче. Техьонг въздъхна тежко и се изправи. Краката сега го боляха още повече, заради раните му. Но въпреки, тези малки пречки, той не се отказа, а продължи да тича.
- Това момче е нещо интересно! - обади се Кий от един храст, в който се криеше, докато записваше с камерата си всичко. Покрай него мина една буболечка. - Ааа, махни сеее! - започна да ръкомаха с ръцете си, докато накрая не се изтърси на земята.
***
- Идваттт! - извика едно момиче, което видя задаващите се ученици от маратона.
Двамата измамници бяха по - напред от бедния Те, който едвам тичаше. Всички гледаха с очакване да видят, кой щеше да бъде победителя.
Състезателката в маратона беше тази, която взе първо място. А Техьонг беше този който стигна последен.
Погледа на Кук се бе забил в краката на сивокоското, които бяха целите в кръв, под колената му.
- Кукчо! - появи се Кий, подавайки му камерата със записа. - Ето ти едно интересно записче. - усмихна му се сладко Бум.
- Благодаря, обаче посмей пак да ме наречеш ,,Кукчо" и ще ти смачкам топките!
Кий остана с широко отворени очи и гледаше леко уплашено.
Чон пусна записа и го изгледа до край, виждайки цялата сценка.
- Е, коя роза ще изберете? - попита директора, класа който бе спечелил.
- Ами... - започна да говори отговорника.
- Директоре, ще видите ли това видео? Тук ще разберете, кой е истинския победител. - Кук застана до ръководителя на училището и показа целия запис.
Директорът изгледа всичко и остана много изненадан, но и разочарован.
- Как може да се направи такова нещо?! - ядоса се възрастния мъж. - Техьонг, защо не каза, че са измамили? Техьонг печели служебно, а с него и класа му.
Класа на Ким започна да подскача от радост, Те просто се бе фокусирал в една точка, а именно Чонгкук.
- Е, коя ще е вашата роза?
- Червената! - извика радостно отговорничката.
Чонгкук се усмихна половинчато. Без да се засмисля и веднъж, той отиде до Техьонг и го целуна по бузата, оставяйки младото момче в шок. Сърцето на сивокоското започна да тупти силно, адреналина в тялото му нарастна, а бузите му стамаха доста алени.
Джимин, който също беше там, остана в шок. Цялото му тяло се напълни с гняв и ревност, от картината пред него.
Чон се отдели от Ким и му се усмихна нежно.
- Справи се добре! - след което си тръгна.
- Но, защо избра него?
- Как така целуна доброволно Ким?
Започнаха се мрънканията от страна на всички ученици.
***
Техьонг все още беше в шок от малката целувка, която бе получил, от меките устни на човека който харесваше.
Той беше в коридора на училището, вече облечен в училищната си униформа. Бе се запътил към стълбите, водещи към втория етаж, на който щеше да се проведе първия му час за деня.
Както тръгна да се качва и бе стъпил на третото стъпало, чу името си.
- Техьонг!
Ким се обърна и се срещна с Чонгкук.
- К - какво има? - попита засрамено Те.
Чон стъпи на първото стъпало и заговори отново.
- Исках да ти се извиня за онази...
Звънецът би и с него се развилняха всички ученици. Няколко минаха покрай сивокоското, бутайки го. Той залитна и щеше да се прибие, ако Чонгкук не реагира бързо и не го хвана.
Но, заради това хващане, пък стана нещо доста интересно. Нашите двама герои се бяха целунали инцидентно по устните. Действието накара очите и на двете момчета да се отворят до край. Бузите на Те да станат страшно червени и чувствата от преди малко, да станат тройно по - силни. Но това се отрази някакси и на Кук, карайки го да се чувства адски объркано.
Но този инцидент не остана незабелязан от един определ човек. А именно Пак Джимин, който изглеждаше сякаш, скоро ще убие някого.