Вечерята отдавна беше започнала. Всички на масата се бяха захласнали в големи и дъгли разговори в планирането на дългоочакваната сватба.
Само един от тях, обаче седеше и ровеше с вилицата си в чинията пълна с вкусотии.
Техьонг нямаше желанието да говори за сватби и някакви такива. Той искаше да си е у дома и да си почива в голямото си и меко легло.
Същевременно през съзнанието му минаваше и това, че Чон отново се е забъркал в нещо твърде опасно.
Ким продължаваше да бърка в голямата си чиния, като отвсякъде бе игнорирал досадните гласове около него.
Докато заниманието му, не бе прекъснато от нечия ръка, която се озова върху неговата и я накара да спре да върти вилицата.
- Те, добре ли си? Да не би, да не ти харесва храната? - попита загрижено Джимин.
Сивокоското обърна погледа си към русото момче което му говореше миличко. Замисли се какво да каже, за да може да се отърве по - бързо от неудобната ситуация.
- Ам... - се откъсна първоначално от устните на Те. - ...не, че не ми харесва...просто не съм много гладен...
Главата на по - малкото момче започна да гледа надолу, за да избегне очния контакт.
- Сигурен ли си? - Пак затегна малко повече захвата на ръката си.
Ким отскубна ръката си. Очите му започнаха да шарят из стаята, докато не започна да говори, като леко заекваше.
- Аз...такова...трябва да изляза за малко.
Техьонг бързо стана от мястото си и излезе от трапезарията и след което от самото имение.
Започна да ходи по пътечката, която бе разположена из целия преден и заден двор, който заобикаляше голямата къща.
Небето беше останало без повечето си цветове. Нощта настъпваше и с нея небето се оцветяваше все повече в тъмносин цвят, плюс малките блещукащи звездици, които го красяха допълнително.
Те вървеше по пътечката и гледаше в краката си. Дори не усети нежеланото за него присъствие.
- Как си сега? - попита Джимин.
Ким се стресна леко.
- Ти...ти, защо си тук?
- Дойдох да те видя. Притесних се. А и се нуждаем и от малко време заедно. - усмихна се топло русокоското.
Сивокоското нищо друго не можеше да направи освен да се усмихне с малка, но страшно фалшива усмивка.
- Вълнуваш ли се?
- За кое по - точно? - попита объркано Те.
- За това, че скоро ще носиш моята фамилия? - половинчата усмивка изгря на лицето на Пак.
,,Ил, не!" - бяха мислите на по - малкото момче.
- Ам...,не знам...странно е да мисля за това...
- И защо? Не мислиш ли, че ще си паснем? - докато задаваше тези въпроси, Чим се приближаваше все по - близо и по - близо до Ким. - Не ти ли харесвам?
- Ам...аз... - Те се опита да се отдръпне, но Пак го хвана за кръста, доближавайки телата им адски близо.
- Виж се само! Загуби ума и дума.
Техьонг просто мълчеше и гледаше в очите на русото момче.
Изведнъж, Джимин започна да приближава и главата си към тази на Ким, като разстоянието между лицата им стваше все по - малко.
- Какво ли ще се случи, ако те целуна сега? - попита Чим, все още с онази него мазна усмивка.
Очите на Те се разшириха. Нямаше желанието да дава първата си целувка на него.
Точно когато Пак щеше да действа, се чу спиране на кола, пред портите на имението.
Двете момчета обърнаха погледите си в тази посоко. От колата излезе Чонгкук. Той бързо мина покрай тях, като се държеше силно за рамото на лявата си ръка.
Техьонг забеляза червената течност която бе оцветила дланта на дясната му ръка, която притискаше лявата, преди Чон да влезе в имението.
Ким искаше да отиде и да му помогне, но Джимин го спря, като хвана ръката му.
- Къде си мислиш, че отиваш? - попита русото момче.
- Трябва да го последвам!
- И защо? Имахме по - важна работа преди да ни прекъсне!
Техьонг седеше и гледаше другото момче, като не можеше да повярва на чутото.
- Той ти е брат и е ранен! Нуждае се от помощ! И ако няма ти да му помогнеш, ще го направя аз!
Те измъкна ръката си от захвата на другото момче и започна да тича към входните врати на имението.
Веднга щом беше в антрето се запъти към дясното крило. По пода и по дългия килим, имаше доста капки кръв. Това караше сивокоското да се притеснява още повече. Сърцето му, дори биеше бясно от страх.
Когато бе пред вратите на стаята на Кук, ги отвори без дори да се замисля.
На леглото седеше Чон, държейки ръката си.
- Госпожичке, ти за чукане не си ли чувал?
Те веднага отиде до него и хвана ризата му като започна да разкопчава първото копче, но бе спрян.
- Какво си мислиш, че правиш?! - попита ядосано Кук.
- Помагам, много ясно! Трябва да почистим раната ти, а за да го сторим трябва да свалим и ризата.
- Мога да се погрижа за раната си и сам!
- Млъкни и направи поне веднъж нещо, което аз ти казвам да направиш!
На лицето на Чонгкук се изписа досада и той въздъхна, но започна да разкопчава ризата си.
Те започна да се оглежда из стаята.
- Къде е аптечката?
- В гардероба ми е.
Ким извади аптечкта и една хавлия.
- Трябва да измием раната и да извадим куршума...
- Вече го извадих. - каза преспокойно брюнета.
- Как? - попита Те, като се обърна към вече полуголия Кук. От това лека руменина се показа на бузите му.
- Имам си своите начини.
- Да отидем в банята! - каза тихо Ким.
***
Щом раната беше измита и почистена, бе останало да бъде превързана.
Двете момчета седяха на леглото и Те внимателно превързваше раната на Кук с бинт.
- Така трябва да е добре. - каза Ким, щом бе приключил.
- Благодаря! - добави Чонгкук, като бързо стана от мястото си.
Техьонг примигна няколко пъти с очи.
- Я, пак повтори! Ти, да не би, да ми благодари? Това не е за вярване. - говореше Те с изненадано изражение.
Чон започна да облича друга риза. Докато я оправяше, обаче проговори.
- Радвай се, че чу това от мен, защото ще е за последен път!