~ 1 month later ~
Денят беше пред своя край. Небето беше оцветено в най - различни цветове. Слънцето бавно се скриваше и правеше път на луната, за да покаже своята вълшебна сила.
В имението на Пак Сун Ги беше доста тихо, но въпреки това прислугата беше доста заета. Не спираше да щъка из всяка част на големия дом.
На втория етаж в дясното крило, имаше стая в която се оправяше момче.
Чон Чонгкук се приготвяше да се впусне отново в опасните игри в които често беше играч.
Младото момче тъкмо беше излязло от банята. Около кръста си имаше само една бяла хавлия, която прикриваше интимните части от тялото му.
Малки капчици вода се стичаха от кафявите му кичури коса, като падаха по оформеното му тяло и правеха мокри пътечки.
Брюнетът застана пред гардероба си, като отвори едната от вратите. Започна да разглежда дрехите които бяха закачени на закачалките и чакащи само да бъдат облечени.
Бавно прокара пръстите си по меката плат, докато не избра, какво днес щеше да краси тялото му.
Избора му беше, изчистени черни, но стегнати дънки, мека и копринена черна риза и за завършек, сиво сако.
Щом подсуши цялото си тяло и обелече дрехите, застана пред голято огледало, намиращо се между двете врати на гардероба му.
Бавно среса косата си и я оправи така, че да му харесва. Не забрави и да се пръсне с прекрасния си парфюм, ухаещ на рози и жасмин.
Когато шишенцето беше оставено на скрина му, в стаята му влезе господин Пак, без дори да благоволи да почука.
- Чонгкук... - започна Сун Ги.
- Има нещо наречено ,,чукане на вратата" преди да влезеш в чужда стая. - заяде се Кук.
- Чонгкук, искам тази вечер да присъстваш на вечерята!
- Хайде пак се почва. - Чонгкук говореше раздразнено, докато закопчаваше едно по едно копчетата на сакото си. - Колко пъти трябва да Ви обяснявам господин Пак, че аз нямам желание да оставам на тези глупави вечери?!
- Ще е нужно днес да останеш! - заговори сериозно Сун Ги.
- И защо? - кръстоса ръцете си Чон като се обърне вече към възрастният мъж в стаята.
- Днес ще обсъдим голямото парти, което ще направим, за да обявим на него за брака на Джимин и Техьонг. Мисля, че ще е добре да си до брат си когато говорим за нещо толкова важно или пък когато правим нещо важно като това.
Чон се усмихна накриво. Идваха му в повече плянпанията на Пак.
- Хубаво ще бъда на вечерята... - на лицето на Сун Ги се появи облекчение. -..., но ще се присъединя щом първо свърша с моята работа.
Чонгкук подмина бащата на брат си и започна да върви към изхода на имението.
Сун Ги не спираше да го следва в опит да го убеди да остане за цялата вечеря.
Щом Кук отвори входната врата се сблъска с Техьонг.
Двамата се спряха и се вгледаха в очите на другия.
Техьонг внимателно гледаше в очите на по - високото момче. Опитваше се и да каже нещо. Каквото и да е, но просто не можеше.
- Техьонг, добре дошъл! - обади се господин Пак. - Къде са родителите ти?
Ким бавно отмести погледа си от този на Чон и се обърна към възрастният мъж, който му бе задал въпрос.
- А...те са в колата. Сега ще дойдат.
- Ясно, ясно!
В същото време в антрето се появи Джимин с голяма перлена усмивка на лицето му.
- Техьонг, здравей! - поздрави нежно младият Пак.
Те само му кимна. Чонгкук леко отмести Ким от пътя си и започна да върви с по - бърза крачка към колата си, оставяйки аромата на рози и жасмин да проникнат в носната кухина на Ким, омайвайки го.
- Къде отиваш? - извика след него Те, но отговор не получи.
- Остави го Те! - каза Джимин, който застана до по - малкото момче и го прегърна през рамо.
Обаче Те не можеше толкова лесно да остави нещата така. Все пак знаеше в какво се бе забъркал Кук. Беше свидетел и го бе страх. Бе го страх брюнета да не пострада.
Съжалявам, че качвам толкова късно! Но просто днес ми беше твърде тежко, както съм убедена, че и на други им е било. Днес от този свят ни напусна един невероятен човек! Човек, който често ми е помагал в трудни моменти само с усмивката си или с невероятно красивия си глас, който обичах толкова много, както и с страхотната си музика, а именно Ким Джонгхюн. Още не мога да повярвам, че това се случи...боли ме твърде много...и цял ден не спрях да плача, докато не осъзнах, че ще е по - добре да пусна духа му на свобода, без значение колко болезнено е! Джонг,...аз...просто не знам какво да кажа...ти беше един уникален човек! Талант, но същевременно човек...човек с голямо и нежно сърце, който дълго време ще обичам и няма да спра! Надявам се сега да си на по - добро място и да си щастлив! Почивай в мир! ❤❤❤