Техьонг и Че Йон се бяха срещнали по - рано, преди да стане време да ходят на училище, за да може младежът да разкаже случката си от предишния и интересен ден.
- Той наистина ли е стрелял по онези мъже? - попита изненадано и в същото време въодушевено Йон.
- Хохо, той не само стреля по тях, той направо ги застреля! Той уби човек Йон. Даже не един.
- Леле, не вярвах, че този голям задник, може да бъде толкова смел и...готин!
- Моля?!
- Нищо, нищо! Няма да ти крада мъжа, дишай спокойно! - намигна му игриво младото момиче.
- Момиче, кога ще спреш с това?! - попита леко ядосано Те.
Че вдигна ръкава си и погледна часовника на ръката си.
- Точно в няма да стане и никога часа. - започне да се смее тя.
- Ха, ха, ха! Забавно!
- Знам, нали! - започна да подмята косите си Че. - Добре остави това, какво още станa, след като се качихте в колата и той те закара до вас?
- Ами..., той пак ми се подигра.
- Чакай! Как?
Те спря на място и приятелката му го последва. Ким я хвана за раменете и погледна към белите облаци в небето, сякаш си спомняше и спомена щеше да се появи в небето.
- Какво правиш Те?
- Спомням си случката.
- Ааа...мо...- момичето беше прекъсното от гласа на приятеля си.
- Тихо! Гледай с мен!
~ Ретроспекция ~
Кук шофираше в посоката към имението на по - малкото момче.
Щом стигна дестинацията си, двамата излязоха заедно от превозното средство.
Те се обърна към Чон и се усмихна съвсем леко.
- Благодаря ти, че ме докара!
- Няма за какво Госпожичке! - усмихна се половинчато Кук.
Брюнета щеше да се качи отново в колата, когато Ким го спря.
- Моля те, пази се по пътя за дома!
Чон се усмихна леко.
- Няма нужда да се тревожиш за мен! Аз мога да се защитавам, а не като теб да се крия в ъгъла и да пищя като малка женичка!
- М - моля?! Я! Какъв ти е проблема!
- Ти!
- Ах, ти малък...
- Просто се прибирай!
Това бяха последните думи на Чонгкук, преди да се качи в колата си и да си тръгне.
~ Край на ретроспекцията ~
Тийнейджърите спряха да гледат към синьото небе и Че започна веднага за се смее.
- Не се смей!
- Добре...чакай...дай ми две минути...боже! - опитваше да говори младото момиче, като се държеше за стомаха и си поемаше въздух.
- О, я чао! - ядоса се Ким.
- Ами...чао ти! - отговори Йон.
Двамата се разделиха и всеки пое в посоката към своето училище.
***
Щом Ким беше пред портите на голямата училищна сграда, влезе в двора и се запъти към входа й.
В коридора се разхождаха страшно много тийнейджъри. Всеки от тях се запътваше към шкафчето си, за да си вземе нужните учебници.
Ким извади телефона си и влезе в приложението си с бележки. Там той си бе записал кое шкафче беше неговото.
Когато го откри, го отвори и сложи ненужните си учебници, като само взе тези които му трябваха за предстоящия час.
Изведнъж вратите на сградата се отвориха. Всички ученици замръзнаха на място.
Двамата братя минаха прага на училището. Докато влизаха през вратите, сякаш ги озаряваше слънчевата светлина.
Виждайки това, Техьонг се зачуди, дали не му трябваха очила, защото май му се привиждаха неща.
Доста от момичетата започнаха да пищят, щом поглеждаха към лицата на Джимин и Чонгкук.
Намираха се и момчета, които припадаха, заради тяхната красота.
- Розите са тук! - извика силно едно момиче.
- Какво им е на тези хора? - зачуди се Ким.
Двамата братя започнаха да вървят по своя път, подминавайки всички ученици, които им се възхищаваха.
Обаче, щом стигнаха до мястото където стоеше Те, се спряха.
Доста от тийнейджърите започнаха да си шушукат и да се чудят какво се случваше.
Пак хвана с два пръста брадичката на сивокосото момче, карайки го да погледне в очите му.
- Радвам се, че си тук, моя малка сладост!
Чон седеше и наблюдаваше без никакъв интересен.
После момчетата продължиха по своя път, оставяйки Техьонг сред тълпа от ядосани ученици.