Техьонг се върна в имението и всички отидоха в голямата трапезария, за да вечерят.
Седнаха на столовете които бяха наредени около голямата маса, пълна с най - различни ястия.
В стаята влязоха пет прислужници и всяка една имаше за задача, да обслужи някой от масата. Взимайки от първото ястие и сервирайки го, без да правят и малка грешка.
Техьонг не се чувстваше на място. Не харесваше това да получава толкова внимание. Не харесваше някой да го обслужва. Мислеше си, че по този нечин не се държи добре с човека, който изпълнява тези задачи.
Тези хора изкарваха парите си като позволяваха на други да ги тъпчат или да ги карат да вършат мръсна работа, без да се интересуват как се чувстват техните ,,слуги".
Виждайки изморените, наранени и треперещи ръце от многото работа на момичето, което го обслужваше, Те взе съда с храната.
- Аз ще се обслужа сам, не се притеснявай! Справи се добре, благодаря ти! Почини си, мисля, че го заслужаваш.
Изражението на момичето беше толкова изненадано, но усмивката на Те я накара да види доброто в него.
***
Богаташчетата бяха приключили с вечерята си. Сега щяха само да си говорят и да продължават да се наливат с алкохол.
- Не си ли твърде добър с прислугата Техьонг? - попита Джимин.
- Те също заслужават добро отношение.
- Да, но ние им плащаме, за да...
- Няма значение! Те също са хора които имат своя лимит на сили. И също, те са като нас.
- Може да са хора като нас, но те сами са преценили да работят за нас, защото са бедни.
Това преля чашата. Как мразеше да чува тези глупости Техьонг.
Той стана от мястото си.
- Извинете ме за момент!
Младият Ким напусна стаята и отиде в антрето. Нямаше вече желание да бъде на една маса с Джимин.
- Не вярвах, че ще е толкова трудно да се разбирам с него. - каза си Те.
Той започна да оглежда мястото на което беше, докато погледа му не се спря на стълбите водещи към двете крила в имението.
Започна да се качва и се спря, когато трябваше да реши към кое крило да продължи.
Някакси дясното го привличаше повече и затова започна да се качва по стълбите водещи към него.
Имаше дълъг коридор. От двете му страни няколко стаи.
Но тази в края на коридора, привличаше Те най - много.
Двете големи врати просто го викаха да отиде и да ги отвори.
Вече пред тях, Ким се замисли за момент. Да позволи ли на любопитството си да надделее или не?
Решението което той взе, беше да натисне дръжката на едната врата и да влезе смело.
Красива стая в тъмни цветове. Стени в цвят - пепел от рози, завивки в бордо, които си ходеха със завесите. Мебелите в черен цвят. Гомяло огледало намиращо се между двете врати на гардероба с златна рамка. Двете средно големи стъклени врати водещи към големия бял балкон с прекрасна гледка.
Техьонг се почувства някакси уютно. Допълнително го кареше да се отпусне и аромата на жасмин и лекия привкус на роза към него. Може би трябваше да ухае по - натрапчиво, но не беше така. Уханието беше приятно за носа на човек, нито беше твърде много, нито твърде малко.
Техьонг започна да разглежда красивата стая. Пръстите му леко плъзгащи се по някои от мебелите.
Изведнъж погледа му се спря на една снимка.
На нея имаше жена, мъж и малко момченце. Изглеждаха толкова щастливи заедно.
Те взе малкия спомен в ръцете си и се загледа по - добре.
- Това малко момченце не е ли Глезльото? Но тогава кои са тези хора с него?
- Родителите ми, може би. А, ти какво правиш в моята стая?
Техьонг се стресна и бъзро остави снимката на мястото й.
Погледа му се срещна с леко ядосания на Чон.
- Попитах те нещо. Какво правиш в стаята ми?
- Аз...започнах да разглеждам и...се озовах тук.
- Не мислиш ли, че не е много учтиво да нарушаваш личното пространство на хората?
Ким наведе главата си надолу.
- Съжалявам!
Чонгкук мина покрай него и отиде до гардероба си, като го отвори.
- Имам един въпрос. - сподели Те.
- Питай бързо Госпожичке!
Техьон леко се подразни, щом чу така ,,хубавия" прякор, който Чон му беше измислил.
- Майка ми спомена, че господин Пак не е твой баща.
Брюнетът се усмихна половинчато и се обърна към другото момче в стаята.
- Да, Пак не ми е баща.
- Тогава каква ти е връзката с тях?
- С Пак никава, но с Джимин...той ми е полубрат. Имаме обща майка. - щом каза това, Чон посочи снимката на семейството си. - Въпреки всичко, нито Джимин, нито Пак, някога ще бъдат мое семейство.
- Но, защо?
- Това не те засяга! Сега напусни стаята ми!
- Но...
- Нали не искаш аз да те изкарам със сила?
Техьонг замълча и просто излезе. Запъти се към стълбите които водеха към антрето, където видя родителите си заедно с господин Пак и сина му.
- А, ето те мили! Време е да си вървим. - каза Да Ин.
Те само кимна и облече якето си, както обу и обувките си.
- Беше ми наистина приятно! - сподели Сун Ги.
- И на нас! - отвърна Те Хо.
Джимин отиде до Техьонг и го целуна по бузата, което изненада сивокоското. Погледа на Те обаче беше насочен към Чон който седеше и наблюдаваше сбогуването. Изражението му беше толкова празно, подсказвайки, че изобщо не го интересуваше това което гледаше в този момент.
Накрая семейство Ким напусна имението на Пак.
Бащата на Джимин се насочи към стаята си, която се намираше в дясната част на първия етаж в дома му.
Чон все още седеше на мястото си, а брат му започна да върви към него.
- Виждам, че си се прибрал.
Кук само се усмихна накриво.
- Да, а аз виждам как се опитваш да направиш това момче свое.
- Не е ли сладък? Мисля, че започва да си пада по мен. - сподели Чим с мазна усмивка.
- Ха, продължавай да се залъгваш!
- Да не намекваш нещо?!
- Това момче е принудено да се омъжи за теб и просто се прави на друг пред вас, но вътрешно желае сам да определя съдбата си. А, ти само го подтискаш повече. Също той е твърде добър, за да бъде твой или да се влюби в теб.
- Ха, да не се опитваш да кажеш, че ще предпочете теб?!
- Не съм го казвал. Просто ти казвам, че той няма да отвори сърцето си за теб, защото там някъде има някой който той търси. И той ще отвори сърцето си само за него. А, този някой едва ли е един от нас. Той е твърде добър, за да попада в нашите остри бодли. Твърде добър е за нашия свят.
- Пълни глупости! Той лесно ще се поддаде и ще стане мой. Ще видиш!
След това двамата братя се разделиха, поемайки по стълбите за двете крила.