The change

•25°

Огненият диск хвърляше свойте сутрешни лъчи върху все още студената земя. По тревичките, които едвам се виждаха от затрупалите ги с есенни листенца, оцветени в оранжевата гама цветове се виждаха капчици роса. Най-омразната понеделник сутрин за повечето обитатели, които имаха задължения след краткия ликенд и малкия отдих, който си бяха взели. Но в тази бройка не се вписвах аз.

Изправих се от леглото, на което до сега бях сгушен в зайчевидното си гадже. Опитах се да пресъздам ролята на 'тихата стъпка', за да не го събудя, пристигайки до банята. Той ходеше няколко часа по-късно за работа.

Днес беше първият ми учебен ден. В мен се разпалваха пламъчета при мисълта за нови знания, приятелства и запознанства. Бях толкова благодарен на Кук, че всичко светло и добро, което ми се случи напоследък е заради него. Обичам го.

Предварително вечерта преди да заспя приготвих дрехите си за днес и така не губя излишно време.

След като бях напълно готов, взех пари за обяд и сложих раницата си с  цялостно обурудване за седмицата и като цяло. Беше доста тежка.

Върнах се в спалнята, за да довърша сутрешната си рутина а именно да целуна Кук. Нежно докоснах устните си челото му и напуснах апартамента.
Може би ще се ядоса поради факта, че не го събудих, за да ме изпрати поне до входната врата, но той наистина направи достатъчно за мен.

~~~

Пристигнах пред голямата сграда. Закрачих навътре към големите коридори. Снимки на исторически личности и на учениците от различните класове се срещаха тук-таме по стените. Училището бе красиво както отвън така и отвътре. Погледите на някой от учениците бяха забити в мен, явно защото познаваха всички от това училище. А аз бях нов.
За други пък учебникът, устните на половинката или цигарата бяха доста по важни от мен.

Преминах целият първи етаж и не открих врата, на която да пише 11а. Стомахът ми веднага се сви след като установих, че трябваше да попитам някой да ме упъти на къде да тръгна. Къде е Jungkook, когато ти трябва?

Облегнах леко гърба си на студента стена и издишах шумно. Вдигнах погледа си и пред мен мина едно червенокосо момче, което на пръв поглед изглежда доста лъчезарно.
Сега или никога, Taehyung! Окуражих се и с бърза походка го настигнах като заговорих.

- Хей, здравей!- усмихнах се аз.

- Здравей! Хосок, приятно ми е!- с една огромна усмивка ми подаде ръката си за здрависване. А аз я приех като се представих.

- Kim Taehyung, на мен също!

- В кой клас си, Тае? Нямаш проблем с прякора,нали?

- Нямам,разбира се и в 11а! Точно това щеше да те попитам, знаеш ли къде е стаята?

- Наречи го съдба, но ние сме в един клас!

- О боже това е страхотно! Тогава да вървим!-подканих го аз. 

- Хайде, нека те заведа!

Пристигнахме в нашата класна стая, в която щяхме да прекараме две години от живота си. Все още звънецът не беше съобщил започването на часа и затова всички мой съученици правеха най различни неща и така се създаваше хаус, който само учителят можеше да предотврати. Имаше няколко чина, на които имаше  поставена раница, което да ми подскаже, че мястото вече е запазено. На втората редичка по средата имаше две свободни места и аз веднага се запътих натам.

Минути по-късно нашият учител по Английски, с който имахме първи час влезна в стаята като всички се изправихме и поклонихме в знак на уважение.

Часът мина бавно и плавно. Дойде време за междучасие. Всички разговорливи момичета и момчета се навъртяха около мен искайки да се запознаем. Бях притеснен и скован, но това бе само в началото. С всяка изминала дума се отпусках в компанията им.

~~~

И така неусетно свърши моят първи учебен ден от години насам. Добавих нови знания в мозъчето си, приспособих се в нова обстановка и създадох нови запознанства. Може би една от главните роли на училището е кумоникацита и социалния живот. Щастлив съм и то благодарение на Куки.

Прибирах се към дома с огромна усмивка. Нямах търпение да разкажа впечатленията си на Кук. Знаех, че той ще ме изслуша и ще сподели радостта ми. Би трябвало скоро да свърши работа.

Когато вече бях в апартамента се плюснах на дивана като тюлен. Може да не съм извършвал кой знае каква физическа работа, но денят беше наистина изморителен!
Погледнах към стенния часовник и пресметнах, че смяната на Куки е  свършила преди около час. Странно...

Съжалявам за късния ъпдейт, но за сметка на това главата е по-дълга от обикновено! Очаквайте следващата скоро! 😊💜💕