•8°

248 18 4
                                    


Бях на няколко сантиметра от него. Ръката му все още държеше моята. Дъхът ми секна и изгубих разума си. Той се отдръпна назад и продума а аз поех дълбоко въздух.

- Времето в такива сезони би било доста опасно! Можеш да получиш какви ли не болести и настинки!- каза ми след, което се почеса зад врата.

- Таа нека не рискуваме здравето ти...можеш да останеш тук!- последното го изпя.

- Не желая да ти преча!

- Знам, че не се познаваме добре, но не бих ти навредил! А и няма да ми пречиш! Знаеш ли колко е скучно тук сам?

- Тогава нека ти правя компания!- видях прелестната му усмивка. Мина зад мен и затвори вратата. Тръгна към масичката, на която стояхме преди няколко минути и аз го последвах.

- Не знам какво мога да ти предложа за вечеря!

- Аз и без това не съм гладен!- не ме биваше да лъжа затова погледнах надолу към краката си.

- Но ще ядеш! Разполагам само с няколко яйца, но все пак ще хапнем нещо!

- Благодаря ти!- наистина имаше за какво да му балгодаря.

Сложи пет яйца на масата и включи котлона. В отделна паничка се опита да счупи едно от яйцата, но по голямата част от черупката падна в купата. Засмях се на непохватността му. Станах от стола си и изхвърлих яйцето в дървеното кошче под масата.  Счупих останалите четири и ги разбърках, след което ги сложих да се пържат. Куки ме гледаше с топла усмивка, която стопли моето сърце.

- Никой друг не е готвил за мен освен баба ми!- Обърнах се към него и видях заформилите се сълзички в очите му. Не знаех какво друго да направя освен да го прегърна. Не исках да го боли. Обвих ръцете си около врата му и го притиснах повече към себе си. След малко усетих неговите около кръста ми. Настръхнах. Не исках да се отделяме, но трябваше да погледна яйцата. След като видях, че са готови ги пресипах в две малки панички, които той ми даде.

- Ще ти готвя по често тогава!- наистина исках това да се случи.

- Ще се радвам да го сториш!


Ядяхме в пълна тишина. Само лекото преглъщане се чуваше. Огледах отново малката му къща и сега осъзнах, че имаше само един матрак...



💜💘

The changeWhere stories live. Discover now