The change

•3°

Стоях пред него и просто го гледах. Виждах очите му. Бяха толкова красиви изпълнени с толкова много емоции. Явно съдбата има планове за нас?

- Добре ли сте?- попита ме чернокосия докато точех лиги по него. Не бях усетил колко дълго съм го зяпал и ми стана неудобно. Наведох глава и прехапах устна. Бях захласнат от красотата му.

- Да! Съжалявам!- Бързо го подминах и влезнах в закусвалнята. Чувствах се прекалено неловко. Сигурно цял живот щях да съжалявам за тази случка днес.

Погледнах към продавачката зад касата, която си личеше че е станала доста рано и не беше в добро настроение. Разгледах всичките изложени на витрината закуски. Поръчах си от това, което изглеждаше най-вкусно. Платих и взех топлата закуска. Побързах да излезна от помещението, за да мога да се насладя на изкушението в ръцете си. Подпрях се на стената и отхапах голяма меча хапка от геврека си. От няколко дни не бях ял нещо стабилно. Чувствах се отпаднал, но сега енергията ме беше обзела още повече след като видях момчето с кафявите очи. Трябва да разбера името му. Обзалагам се, че ще е красиво колкото него.

След като приключих с това, което правех се запътих отново към онази къща пред, която стоях вече два дни.
Взех кашончето си и реших, че ще е хубаво да се разтъпча малко. Времето беше приятно за разходка. Беше валяло дъжт почти цяла седмица и сега се беше показало леко слънчице. Подухваше топъл вятър и правеше обстановката супер приятна.
Бях обиколил всички улици на Сеул и даже започваше да ми омръзва. Искам разнообразие. Искам си старият живот още докато родителите ми бяха живи. Но това не е конкурс по желание.

Не далеч от града имаше една малка горичка. Изгарях от желание да я разгледам, но изпитвах страх. Страх от не известното. Аз съм сам и не знам какво може да ме очаква.

Обмислих следващите си действия няколко пъти и най накрая реших, че ще отида. Нямаше какво да губя или на кого да липсвам ако нещо се случваше с мен.

💜❤️