The change

•16°

След като утрото беше настъпило така и началото на всички задължения. Куки дори и с лека травма на главата не можеше да си позволи да отсъства от работа. Опита се да ме успокой с факта, че не изпитва болка, но разбира се беше трудно да повярвам. Преди около час извърши сутрешната си рутина даде ми целувка и напусна къщата си. Предупреди ме, че ще разговаря с един от учителите, с който са се запознали като е започнал работа като чистач в същото училище. Ще го помоли да му уреди интервю в един от скъпите ресторанти в града. Учителят бил близък със сопствениците. Заплащането беше доста добро и то за сервитьор. Куки сам знаеше, че няма големи шансове, но нищо не пречеше да се пробва.

Минаха се часове и най-накрая вратата се отвори. Усмихнах се като видях колко щастлив изглеждаше Кук. Веднага любопитството ми си проправи път навън.

- Какво се случи?

"Бях пред входа на училището. Неземно много исках да започна нова работа. Щях да осигуря друг живот не само на себе си а и на своята половинка. Затворих очи, за да си представя отново красивия образ на Taehyung. Усмихнах се неволно и закрачих към стаята, в която държахме всички препарати за чистене. Исках да се махна от това място колкото се може по-бързо. Минаха се няколко междучасия за учениците и сега беше време за най-дългото такова. Време за отдих и на учителите. Затова закрачих към учителската стая. Пред нея беше точно този, който търсех.

- Юнги хьонг!- извиках аз. Един ден се бяхме блъснали неволно и така се запознахме. Много пъти сме се засичали и сме си говорили, което предполагам означава, че сме приятели. Затова реших, че той е единствения човек, от който мога да поискам такава помощ.

- Здравей, Jungkookie!- беше доста приятен и мил човек, въпреки, че на пръв поглед изглежда студен и безразличен към всички.

- Извинявай, че започвам с молба към теб! Но съм в безизходица и наскоро намерих човек до себе си и заплатата тук наистина не е достатъчна!

- Искаш да ти дам на заем ли? Само кажи колко!?- прекъсна ме той.

- Не не! Исках да те помоля да ми уредиш интервю за работа в заведението на братовчед ти! Ако ти е прекалено ангажиращо...

- Не, няма проблем още сега ще му се обадя! Нали за това са приятелите!"

- Това означава ли...- попитах въодушевено аз след като чух разказа на Куки ,но той ме прекъсна.

- Утре в шест следобяд имам интервю!- не дочаках даже и покана. Хвърлих се на врата му с най-широката усмивка, която съм показвал до сега. Обви свойте ръце около кръста ми и ме завъртя. Случва се нещо, което си мислех, че няма да усетя никога повече- обич и щастие.

😊💜